общата

Hавярно този „алгоритъм", този модул" на мирозданието, който митоло гията като сечи во на логическото мислене и познанието е изразила, има и редица други въплъщения, които частните науки в бъдеще биха могли да разкрият. Тук аз ще се задоволя да посоча само едно от тях, за да изключа вся ко съмнение, че съвпадението между изведената от нас митологична структура и системата на музикалните тонове може да бъде случайна. Става въпрос за Менделеевата таблица като периодичен закон на елементите, сиреч на единното вещество във вселената. Както е известно, осъществявайки хрумването си да подреди познатите на науката елементи по атомното им тегло, великият руски химик открил закон, който се състои в постепенното изменение на хи мическите свойства от такива на изразени метали към металоиди (неметали). Но това постепенно изменение на свойствата във въпросния диапазон от противостоящи характеристики стига до седмия елемент и периодично се повта - ря, при което се получават хоризонтални редове, където подредените един под друг елементи в отвесните „групи имат изумително сходни свойства, променящи се от изразени към по-малко изразени метали и от слабо до все по-изразени металоиди, докато се стигне до седмия елемент, сиреч до сед на мата отвесна група и се започне пак от начало. Работата е обаче там, че всеки хоризонтален ред, след седмия елемент, сиреч след най-изразения неметал, или идват някои осми (в IV, VI и VIII ред) с близки свойства еле менти, като например желязото, кобалта и никела в IV ред, които макар че са метали мястото им етук, а не в следващия V ред, започващ с медта; или се явява някой благороден газ, чието химическо свойство е пълната инертност и нереактивност. Развитието на познанията върху строежа на атома показва, че тази периодичност на свойствата отговаря на броя на електроните в орбита около атомното ядро, които от един за елементите в първа група (първата отвесна колонка на периодичната таблица) стигат до седем за еле ментите в седма група, и пак отначало за елементите от следващия хоризон лен ред, само че на ново ниво. Осем електрона в едно ниво имат само благородните, сиреч инертни, нереактивни газове, и това им качество неизбежно ни напомня стабилното, установено и непровокиращо никакви модулации зву чене на октавата като удвоена тоника. Колкото до желязото, което се явява осмо по ред след съответния седми металоид и преди първия метал от следващия ред, то не може да не ни напомни за нашия осми адит Вивасват Мартанда, с когото тепърва предстои подробно да се занимаем, но чието призвание, това вече казахме, е да бъде новият първи, новият Митра, новата то ника. Поразително, нали!

Eлинският бог Хефест също си служи с мрежа, при това измайсторена, сиреч изтъкана от него самия, за да хване на прелюбодейското ложе жена си Афродита с бог Арес, който, строго погледнато, му се пада брат. Преди това, за да отмъсти на майка си Хера, той я приковава към трона й. От друга страна, богът-ковач „дарява творбите си с магическа мощ, която му дава власт над онези, които ще си служат с тях"...Хефест се родее с индуистките и келтските богове връзвачи с тази разлика и с това предимство, че има властта не само да обездвижи живото, но и да одушеви неподвижното" (Dictionnaire des symboles. V. II. Paris, 1974, р. 15). Но преди да стане бог и да бъде приет на Олимп, Хефест на два пъти бива низвергнат от там. Първият път майка му Хера го изхвърля от приоблачната обител на боговете, защото се е родил с изкривени стъпала, сиреч куп, и то преди бракосъчетанието и със Зевс, а вторият път го низвертва самият Зевс, загдето завареният му син защитил майка си. С други думи, Хефест е незаконороден и поради това няма място на Олимп. Когато пада долу, той бива приет от Тетида, която за девет години го скрива на дъното на морето и тъкмо там той научава ковашкото изкуство. Изчезването в морето поначало е белег на инициационно пътуване" - продължава Маразов (Ibidem, р. 464) и добавя, че гръцкият материал потвърждава съществуването на богове-ковачи като особена група митични същества, белязани с ръста си на джуджета или с телесен недъг и образуващи особена каста, достъпът до която е свързан с посвещение (нека си спомним изпитанията, на които Вълчан подлага поп Мартин - б.а. Д. П), за да заключи, че, никак не е неочаквано в тази светлина да открием връзката на ковача с вълка, кучето или змея", сиреч, че в този инициационен смисъл тя е равна на военните общества". В контекста на нашия материал, без да оборваме казаното по-горе, нещата са по-прости и по-ясни: ковашките умения на Хефест, чиято функционалносемантична аналогия с Мартанда и поп Мартин са очевидни, неговият ковашки занаят е просто аспект на тайните жречески знания. Защото, от една страна, той праотец на първото смъртно земно поколение, откупил се от незавидната му e участ срещу задължението ведно с потомците си да стане, техен“, на боговете, като им принася жертви, сиреч като стане жрец; а, от друга, дарява потомците си с културна придобивка, по-точно с огъня. Не трябва да забравяме обаче и това, че Хефест - Мартанда - Мартин е очевидният „пълномощник" и хипостаза на първофункционалния Варуна в зоната на третата функция (№ 6), което значи и техен огледален образ, „квинта" спрямо тониката“, а дарбите му на ковач и майстор очевидно се родеят с тези на златоръкия" Тващар-Праджапати, в чието лице пък разпознахме превъплъщенията не само на Варуна (№ 2), но и на Дхатар (~Ваю) и Янус (№4), първичното яйце, твореца и зачинателя на всичко, включи телно и на собствената си майка. От тази гледна точка Хефест - Мартанда-Мартин (№ 8) очевидно покрива функциите и заема мястото на адита и локапала №6-Амша - Сома.