общности

Изучаването на междулитературните общности, и то общности от особен тил при сегашните условия на развитие е нов етап от познанието на закономерностите на междулитературния процес не само за словашкото литературно съзнание. То естествен резултат от предходния изследователски етап на традиционната литератур на компаративистика, която след интензивен период на външноконтактни и след това вътрешноконтактни връзки постепенно премина на позицията на типологически те сходства, и по този начин създаде предпоставки за теоретически обобщения. В Сло вакия тези насоки на литературоведската мисъл придобиха ясно изразени форми, защото у нас именно в тази област се наблюдава динамично и едновременно с това целенасочено развитие, което е обусловено както от специфично закономерния подем на литературната наука, така и от амбициите и стремежите на художествената лите ратура в периода на социализма. Но макар и позитивно да оценяваме този, откровено казано, не само интензивен, но и екстензивен развой, който привлече вниманието и в чужбина, трябва да си дадем сметка за неговите обективни възможности и перспективи за в бъдеще. Докато пред ходните изследвания на чуждите литератури изхождаха преди всичко, а може да се каже и единствено и най-вече, от потребностите и целите на националнолитератур ния историзъм, което на тогавашния етап беше неизбежно и закономерно, днес тези гносеологически граници не са достатъчни. В отношението си към чуждото словашка та литературна мисъл трябваше сериозно, обмислено и обосновано да прекрачи своя традиционен хоризонт по посока на по-универсални обобщения от междулитературен характер. Към това я насочва редом с другите моменти и обективното развитие на социалистическата литература, която все по-определено придобива характера на междулитературен феномен. В последно време аналогични тенденции характери зират междулитературния историзъм в целия свят. За литературната наука е важно да улови и разкрие със свои средства тези тен денции. От това между другото се ражда необходимостта за по-целенасочено вниманне към теорията и методологията на литературната историография, без да се огра ничаваме само в нейните национални рамки, но като интегрираме и нейния диалекти чески антипод - междулитературния историзъм. Въпреки двестагодишното съще ствуване на традиционната литературна компаративистика и още по-старите традиции на литературната историография, литературоведската мисъл не е изработила система от теории, които биха ни дали възможност прецизно да формулираме литературната история и процесите на литературното развитие, и то не само в междулитературен но и в националнолитературен аспект.

The traditional phenomenology of reading presupposes a certain forms of the so called "implicit reader". From its methodological perspective this figure is seen as separate singularity of perception, as "lonely point of view" wandering through the text (so the early books of Wolfgang Iser). This study considers the "implicit reader" as partaking in a community - in a plural audience, which is implicit to the text, too. This rise the question about the nature, structure and function of this "fictional community" as well as about its relation to others communities - real or imagined. As a kind of short "historical" detour the second part presents a Bulgarian debate which in the middle of the 80-ies followed some ideas of W. Iser There were two confronting positions about the nature of this "implicit audience" in the works of B. Bogdanov and Al. Kiossev. The first one considers the reading act as symbolic operation restoring the unity and universality of the world, similar to the mythological and religious festivities. This operation, so Bogdanov, poses the reading individium in a community consisting from equal and universal individuals - in an imagined communities. The second position considers the reading act as a field of competing strategies and thus it see the implicit audience not so monolithic. It posed it in the tension between two limits - the universal communitas and the anonimous conventionality/ plurality of the typical reader's role. In the next part the analysis goes further, re-considering and revising all three positions mentioned. The methodological tool for this revision is the insight of Benedict Anderson's book The Imagined Communites. Anderson investigates the role and structure of the fictional reader's community, created in the great national novels during the late XVIII and XIX century. He demonstrates that these forms of fictional literary communication are necessary categories of the modern (national) solidarity and identification.