общочовешки

Не е трудно да се открие, че в поезията си Ботев по един или друг начин изпол зува ред библейски цитати (в широкия смисъл на думата), чието съдържание отдавна се е превърнало в част от общочовешкия език, граден върху познати на християнските културни епохи символи и митологеми. Използувайки традиционни словесни и под текстови структури, санкционирани от религиозната книга като всеобщи и трайни литературни модели, поетът ги трансформира по своеобразен начин, превръща ги често в собствената им противоположност. Библейските цитати у Ботев зазвучават като „антицитати" - „своето съдържание, вложено в заетата, чуждата" форма, като че ли взривява, унищожава отвътре изконния смисъл на цитирания текст. Даже бегъл поглед към световната литература ще ни убеди, че проникването на библейски теми, сюжети и мотиви в художественото творчество е един плодотворен и разнолик процес с вековна продължителност. Дантевата „Божествена комедия", B „Освобождението на Ерусалим" от Торквато Тасо; трагедията „Луцифер“ на холандския поет И. ван ден Дондел, пресъздаваща в алегорична форма борбата между нидерландците и испанската монархия; „Изгубеният рай" на Милтън, където поетът се опитва да реши проблемите на буржоазната революция от XVII век чрез интерпре тиране на мита за Адам и Ева, за падналия ангел, въстанал срещу самия бог; „Въз върнатият рай" - отново Милтънова творба; епопеята „Месиада" на Клопщок, която се възправя титаничният образ на Мойсей; Гьотевият „Фауст" - това са все произведения, в които чрез използуването на библейски образи и символи ред творци се опитват да намерят отговори и на важните въпроси от собствената си съвременност, на вечните философски проблеми. По друг начин живеят сказанията и героите на Светото писание у Франсоа Рабле, Улрих фон Хутен и Волтер, у Пушкин и Анатол Франс - снизен е високият тон на традиционно респектиращите образи и разкази, на езика И преведени генда.