Одата

След „Под игото“ „Левски“ е може би най-популярната творба на Иван Вазов. Нейната популярност се отразява и в количеството на анализите, интерпретациите позоваванията, натрупани в стогодишната история на творбата. Ва нея са изказали мне нията си критици, литературоведи, та дори и историци. Само прочитането на т. нар. вторична литература по повод на „Левски" вече представлява една сериозна изследо вателска задача. По повод на тази популярна творба са прокарвани далеч не само , чисто литературни" идеи. В текстовете на анализаторите могат да се открият много от белезите за развитието на обществени, културологични, литературоведски, народопсихологически и прочие възгледи. В известен смисъл те представляват една своеобразна история на българската обществена мисъл в течение на сто години. Това, разбира се, първо място се дължи на самото произведение - както неговата тема, така и характерът на неговото обществено въздействие далеч не са само литературни - те отразя ват един същностен аспект от битуването на някои основни за българина национални идеали, представи, та дори и митологеми. на В този извънредно богат контекст творбата действително е разгледана многостранно и на пръв поглед като че ли не е останала никаква възможност да се прибави нещо ново, неказвано досега. Та дори и една нова смислова интерпретация като че ли е изключена, защото една по своя характер толкова „ясна" творба едва ли може да ни предложи основания за едно неочаквано, породено от смяната на гледната точка тълкуване, което да обърне привичните и стереотипни представи на читателя за нея, както това става с редица творби на класиката, които при замяната на интерпретаторската позиция разкриха своя смисъл в твърде непривична светлина. В изследователската литература подробно са обяснени обществените, социално-психологическите и личностно-психологическите основания за възникването на стихотворението, както и на целия цикъл „Епопея на забравените“. Посочени са и влиянията и заемките от Рунеберг и и Виктор Юго както в тематично, така и в стилистично отношение. Подробно са разгледани композицията, смислообразувателните механизми на текста на творбата, изтъкната е нейната по същество реторическа постройка и стилистика, изследван е и непривичният не само за Вазовото творчество, но и за цялата българска литература начин за стихова организация на цикъла. Описани са мястото и ролята на творбата в личното творчество на Вазов, в развитието на българската лирическа традиция, а не на последно място и значението на цикъла в изграждането на обществената оценка на „героите" от цикъла в стогодишното развитие на българската обществена мисъл и нейната връзка с Българското възраждане. Като че ли наистина едва ли нещо може да се прибави, освен да се тълкуват, оспорват и дискутират изказаните мнения.