Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Дали думата „лирично“ има строго значение? Наблюдаваме странно разминаване между спонтанната употреба на тази дума в университетската традиция от края на XIX в. и многообразието на стойностите и значенията, които тя има в литературата. Склонни сме да я възприемаме като средство, създадено от преподаватели и предназначено за учебници, докато за хората на перото тя е била и си остава обект на тревога. По-голямата част от термините, с които си служи критиката, обикновено имат стойност поради тяхната оперативна способност: те са еднозначни и функцията им е да обяснят рационално литературния факт. Например ние знаем що е александрийски стих, анафора, богата рима или епилог, но трудно можем да дефинираме романтичното или фантастичното. А що се отнася до лиричното, то е едно от онези неясни понятия, които само се доближават до това, което означават, подмамват ума и излизат от употреба. Неуловимостта на подобно понятие не е достатъчно условие, за да стане то излишно или остаряло. Такова понятие изисква от критика необикновено усилие на мисълта, нещо повече — нетрадиционна гледна точка. Там, където литературният факт се съпротивлява и се изплъзва, критическото слово се обръща към чувството на субекта читател. Именно това определи естеството на моята студия. Да пишеш върху лиричното означава да не преставаш напълно да бъдеш творец. Съвременният поет дава странни стилистични отговори на въпроса за собственото си изчезване. С помощта на ритми и образи той трябва да догонва развитието на един език, впримчен в своята безкрайност. Лиричното — това е гласът на човек, чийто безкраен езиков опит му напомня за положението на изгнаник в света и същевременно му позволява да се възроди, сякаш прониква благодарение на този опит в недрата на тайнството, произтичащо от собственото му съществуване.
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Гласьт, Орфей, върху, лиричното