организация

Доста признаци на днешната ни литература на работническа тема показ ват движение към нов тип художествена организация — движение, обусловено от редица фактори в днешното ни общество. Процесите в литературата на работническа тематика се отличават с чувствителна дискретност. Чрез селската тема подобни процеси се изявиха впечатляващо. Това е важна отлика между двете теми. Тя произтича от интересни механизми на художественото ни развитие. Един вдъхновен преобразовател в литературата на селска тема като Радичков създаде такъв трансформационен момент, който откри нови хоризонти пред темата. Тя варираше с неочаквани богатства, многоцветно и многопосочно работите на Ивайло Петров, Дико Фучеджиев, Васил Попов, Димитър Вълев, Н. Хайтов, Г. Мишев, И. Вълчев, Н. Кирилов, Д. Яръмов, Л. Петков. Неточно е да се каже „Радичков създаде този момент“ - Радичков само го изрази. Той бе подготвен от живота, наложен от обществено-политическото ни развитие. B В работническата литература не може да посочим такъв преобразовател. Тя демонстрира процесите си само от време на време, в някои избухвания" на отделни творби. У нея не личеше заразителен пример, който остава видима диря у много творци и е благодатен повод за задълбочени анализи на процеса. Всички бяха единодушни, че „Семейството на тъкачите“ и особено „Двама в новия град" са значителни творби на съвременната ни литература. В основата си много от новите тенденции на работническата тема имат една отправна точка. Романите на Камен Калчев, без да имат функциите на едно тотално-преобра зуващо начало, дават много от бъдещите насоки на работническата тема и разкриват своя автор като пионер в тази трудна и съдбовна тема на нашата литература. не Двата романа на Калчев (а може би и „През април“) разкриват интересни гледища за работническата класа, особено нейните противоречия и нейното самочувствие на победила класа. „Двама в новия град“ показа силата на нашето общество: то може да плати скъпо за своите грешки в миналото, но се връща назад; неговите истински герои не деградират морално, не изгубват вярата си в комунистическия идеал. Същото може да се каже и за много други сполучливи творби, макар и в различна степен и с различни проблеми. Те дават достатъчно основание да се каже, че промените в литературата литература. работническа тема имат допир с модерните процеси на световната прогресивна на Показателно е, че тъкмо работническата литература дава и образци на съвременна художествена мисъл. Доскоро бяхме свикнали да гледаме с из68 вестно пренебрежение и с повече пожелания към нея: напоследък тя ни застави да говорим не само с уважение. Нейните успехи не са плод само на таланта на писателя, а са подготвени и отразяват определен обществено-исторически момент на нашето развитие, на морално-политическото състояние на работническата класа. На някои от процесите на тази тема, на нейното движение към синтетична художествена организация ще спрем вниманието си.

Убеден съм, че думите дисциплина" и въображение" наистина изразяват основ ното в научния стил на Радосвет Коларов. Продуктивният синтез на безкомпромисна научна критичност и оригинално интерпре тиране, на строга проверка на хипотезите и блестящи хрумвания бяха присъщи и на предишните му изследвания, публикувани в сборници или литературоведския периоди чен печат; този солиден, творчески научен подход се ереализирал напълно и в новата му книга „Звук и смисъл. Наблюдения над 173 фоничната организация на художествената проза". Може би несвикналият читател ще бъде малко стреснат - книгата разпростира своя та проблематика на доста широк научен фронт, привлечени са нетрадиционни за бъл гарското литературознание помощни дис циплини като статистика и експериментална психология, използвува се дори компютърна обработка на текстовете. Някак прието е на това да се гледа с недобро око - дали то не се превръща в самоцелна научна виртуозност, дали не убива живото" в литературата? В такива случаи близки до ума и до устата са и обвиненията във формализъм, в прекомерно внимание към „малките струк тури в ущърб на емоционалната и идейнопроблемна същност на литературата

През последните две-три десетилетия марксистко-ленинското литературознание направи сериозен опит да преразгледа някои основни научни понятия и кате гории, да уточни тяхното съдържание или да създаде нови, които отразяват същ ността на явления и процеси, познати и в миналото, но ненамерили своето точно научно определение. Така се утвърди понятието т и пология като израз на найсъществени явления и процеси в литературите на различни страни, процеси сходни, близки, породени от сходни, близки икономически, политически, идеологически, естетически и други условия и причини. При това появата на тези явления и процеси понякога се извършва без каквато и да било връзка и взаимодействие между лите ратурите на различните страни. Това понятие ни дава възможност да разкрием по-задълбочено особено ония закономерности на литературния процес, които възникват с литературната общност с в етовна литература, световен литературен процес, така както разбират това явление Гьоте, Маркс Енгелс. На сериозна критика бе подложено понятието влияние. Немалко учени предлагаха то да бъде изхвърлено или заменено с други определения, тъй като било компроментирано от буржоазната компаративистика, водело до омаловажаване, до подценяване на „малките“, на „зависимите" литератури, на литератури те, които са се влияли. Вместо него бяха предложени понятията взаимовръз ки и взаимодействие.