партийна

Брой 153 на „РЛФ" се открива с карикатура от Александър Жендов „Пъ тя на надкласовото изкуство". Карикатурата представлява кресло, на което е седнал Ал. Цанков с кървава брадва в отпуснатата си ръка. Край него е приклекнал художник, който лиже обувките на кръволока с върха на езика си. Това е цялото съдържание на карикатурата. Не зная защо, но на мене ми се струва тази карикатура много характерна за „РЛФ" - и с определеното си отношение към буржоазните писачи, и с ненавистта и сарказма си спрямо онези, които зад шумната и пищна абстрактноблагородна фразеология прикриват страхливото си дезертьорство. Тази карикатура също така говори за едно художе ствено съзнание, което отсъжда изобразения факт като нещо чуждо, от другия, „отвъдния" свят, гордо е със своята оценка, със способността си да отрече угодничеството, жалкия конформизъм, службогонството на буржоазните жреци на изкуството.

Христо Смирненски живя и твори в бурна и величава епоха, наситена с революционна динамика и масов героизъм, с предчувствие за надигащата се революция. Това са героичните и преломни следвоенни години, години на мощен революционен подем, на небивал устрем на пролетариата за извоюване свободен и щастлив живот, години, озарени от най-голямото събитие в историята на човечеството - Октомврийската революция. Цялата епоха е наситена с героичен пламък, с митинги и демонстрации, с масови вълнения, с открита и решителна борба срещу потисничеството и експлоатацията. Ав торитетът и влиянието на Българската комунистическа партия през този период непрестанно растат, тя бързо се масовизира и разраства, утвърждава се като ръководен фактор в обществено-политическия живот на страната.

През последните две-три десетилетия марксистко-ленинското литературознание направи сериозен опит да преразгледа някои основни научни понятия и кате гории, да уточни тяхното съдържание или да създаде нови, които отразяват същ ността на явления и процеси, познати и в миналото, но ненамерили своето точно научно определение. Така се утвърди понятието т и пология като израз на найсъществени явления и процеси в литературите на различни страни, процеси сходни, близки, породени от сходни, близки икономически, политически, идеологически, естетически и други условия и причини. При това появата на тези явления и процеси понякога се извършва без каквато и да било връзка и взаимодействие между лите ратурите на различните страни. Това понятие ни дава възможност да разкрием по-задълбочено особено ония закономерности на литературния процес, които възникват с литературната общност с в етовна литература, световен литературен процес, така както разбират това явление Гьоте, Маркс Енгелс. На сериозна критика бе подложено понятието влияние. Немалко учени предлагаха то да бъде изхвърлено или заменено с други определения, тъй като било компроментирано от буржоазната компаративистика, водело до омаловажаване, до подценяване на „малките“, на „зависимите" литератури, на литератури те, които са се влияли. Вместо него бяха предложени понятията взаимовръз ки и взаимодействие.