перспективите

Над родината е издигнато пурпурното знаме на IX конгрес на Бъл гарската комунистическа партия. То аленее и плющи върху огромните корпуси и високите пещи на Кремиковци, над нефтените и газови кули на Долни Дъбник и Чирен, над тихите и слънчеви сгради на Завода за полупроводници в Ботевград, над десетките строителни скели, върху хилядите машини и станове, трактори и комбайни, навсякъде, където туптят сърцата на многомилионните трудови хора. Народът ни с радостни вълнения и увереност се сплотява още по-тясно под това знаме и с пораснали сили върви към новата петилетка. Грандиозните успехи на нашата страна през годините след VIII конгрес на БКП, който прие перспективите за нашето развитие до 1980 г., се признават от всички. Народът ни извървя труден, напрегнат път, преобразявайки родината ни в една напреднала държава. Като си предста вим родния пейзаж, осеян с огромните корпуси на заводите, нашите поля, браздени от машините и обкичени с плодовете на изобилието, градовете и селата, произведенията на промишлеността и селското стопанство, хората, които извършват всичко като най-грижовни стопани, не можем да не изпитаме чувство на гордост от нашия социалистически строй - основа на всичките ни успехи, от далновидността на ръководещата ни Българска комунистическа партия. Защото всички наши завоевания са осъществени планове и програми на партията, те са претворени от народните ръце, ум, любов и ентусиазъм нейни идеи. И това, че под нейните грижи и напътствия ние завоювахме толкова много, ни изпълва с високо самочувствие и човешко достойнство, с увереност в бъдещето, което ще бъде начертано на предстоящия конгрес.

Възникването на историческата поетика като специфичен научен предмет можем да отнесем към края на миналото столетие и към имената на Шерер и Веселовски. И въ преки вече столетното съществуване истори ческата поетика едва ли би могла да мери ръст със своите връстнички - историята и общата теория на литературата. И, струва ми се, че в тази изостаналост на развитието и като наука и като изследователска методология има нещо твърде закономерно, както е закономерно и рязкото повишаване на интереса именно в наши дни, въпреки че през тези сто го дини той винаги е бил поддържан, макар и не масово, но, което е по-важно, от особено надарени учени, оставили не само трайна следа в литературознанието на двадесетия век, но и в някаква степен определили неговото развитие. Имената на Ю. Тинянов, Л. Гинзбург, О. Фрайденберг, В. М. Жирмунски, М. М. Бах тин и т. н. са най-простото доказателство за истинността на това твърдение. Между тези три „закономерности" в развитието на истори ческата поетика на пръв поглед съществуват трудно преодолими противоречия и тези про тиворечия наистина определят нейното разви тие, но не в лошия смисъл. От една страна, сравнително късното пробуждане на интереса към историческата поетика в „масовото ли тературознание твърде лесно може да се обясни с неговата неподготвеност да решава нейните задачи, които от един ъгъл на гледане са много прости, но са немислими без сравнително ви сокото равнище на изучаване закономерности те на историята на литературата и без методо логическата основа, осигурявана от общата теория на литературата. От друга страна обаче, големите учени винаги са съзнавали недоста тъците на чисто историческия и чисто теоретическия (синхронния) подход - ето защо при тях въпросите на историческата поетика, коя то в известен смисъл е в състояние да обедини двата подхода, винаги са заемали първосте пенно място. Това важи дори за такива учени като Ю. Н. Тинянов, чието име в много поголяма степен е свързано с формалните тър сения на ОПОЯЗ-а, отколкото с подчертания историзъм и сравнителния метод, които всъщ ност образуват основата, върху която се поражда и методът на историческата поетика. А това, че в наше време историческата поетика, заедно с метода на сравнителното литературо знание (1) се намират във възход и представля ват шлагера на съвременното литературозна ние, не противоречи на тяхната фактическа неразработеност на равнището и на методоло гията, и на равнището на конкретните изследвания - това показва, че литературозна нието е узряло за този род изследвания, неговото развитие органически е достигнало до задаването на един доста дълъг ред от въпроси, на които се мъчи да си отговори с помощта на историческата поетика и сравнителното литературознание (дисциплини, които са диалектически свързани), така както преди двадесет години търсеше отговори с помощта на структурализма, херменевтиката или общата история на литературата.