Пейчев

Живял съм в малко градове, но все пак мога да твърдя, че всеки един от тях си има своя душа“. Както всяка улица си има своя „душа“, непонятна за никой друг освен за нейните обитатели. Това се отнася и до старите къщи, които не са населени с духове, са населени със спомени. Градът! Не знам трябва ли да съжалявам, че съм се родил в това опушено и гръмко място. По тоя начин не познавам мириса на сено, звездоброя на летните вечери. И действително на мен ми е чужда поезията на Вергилиевите буколики. Трудно ми е било да опозная пъстротата на селските обреди и обичаи, нямал съм удоволствието да слушам разговора на стари хора на село, неизкушени от градската цивилизация. Затова разбирам Валери Петров и неговия непресъхващ копнеж по примитива, по дивото зове"

Съдбата на всеки творец е показателна не толкова с неповторимостта на конкретните житейски факти, съставящи биографията на автора, колкото с повторимостта непрестанното им съжителство, съставящо типа биография. Еднотипността на конк ретното е в основата на социално-психологическата установка на личността, от която значителна степен зависи периметърът на личното творчество. Доминанта в соци ално-психологическата формация на Иван Пейчев е болезненото усещане за неприобщеност, положението му на „извънстоящ" спрямо обществената структура или, ако използвам термина на Цветан Стоянов, чувство за аутсайдърство", разбирано като „нарушаване на нормата, поведение, което влиза в конфликт с изискванията на обществената структура". От представителите на поколението на 40-те години най-веза Пейчев подхожда фрагментът на Киркегор: „Животът на поета започва в кон- че фликт с целия живот. "2 В житейската философия на автора „двумирието" е основополагащ принцип. Двойственото възприемане на света представя кризиса в съзнанието на индивида като резултат от разделянето на социалния свят, изразяващо се в нарастващото противоречие между личността и обществото. На тази основа се заражда психиката на „извънстоящ у Пейчев, чието перманентно състояние - самотата - е една от фундаменталните категории на романтическата естетика. От друга страна, противопоставянето на индивида на враждебния социум - било то активно или пасивно - предполага неимоверно засилване на субективизма не само като естетически, но преди всичко като жи тейско-психологически принцип. При Пейчев светът се възприема не просто с очите на отделния и отделен субект, но и ценностите на света се търсят единствено вътре в индивида. Такова субективно светоустройство не може да не предопредели отчая ние и песимизъм: цененето на индивида поражда трагичното усещане за относителност на ценностите. Общата романтична насоченост и романтическите мотиви в лириката на Иван Пейчев са следствие от индивидуалистичната романтична формация на поетаромантик.