писателска

Отново София стана столица на световната борба за мир, на волята на народите да надмогнат угрозата на ядреното самоунищожение и да заживеят в мир, дружба и приятелство. В един момент, когато силите на реакцията отново са в настъпление, опитвайки се да провалят постигнатото в Хелзинки; когато се възражда призракът на студената война - а от нея до смъртоносния термояд рен конфликт има само една крачка - и на надпреварата във въоръжаването; когато американският империализъм в желанието си да играе ролята на све товен жандарм опасно изостря международната обстановка, балансирайки по ръба между мира и катастрофата - в този тревожен, отговорен и напрегнат момент отново от София прозвуча гласът на цялото човечество: в защита на мира, в защита на живота на Земята, в защита на бъдещето. Три събития от международен мащаб, чийто резонанс тепърва ще набира сила, ознаменуваха есента на 1980 г. Може би най-крупното от тях бе Световният парламент на народите за мир. Пет дни заседаваха делегати от различни страни, хора с различни политически и религиозни убеждения, с различни професии - обединени обаче от съзнанието, че мирът еединствената гаранция за бъдещето на планетата. На многобройните пленарни заседания и разговори около кръглата маса бяха изнесени потресаващи факти за злодеяния на китайския режим във Виетнам, на режима на Пол Пот - Йенг Сари в Кампучия, на военните хунти в Салвадор, Чили, Уругвай и другаде; за злостната кампания на дезинформация, подета от западния печат, радио и телевизия, и преследванията срещу прогресивни журналисти; за опасностите, които крие новата военна стра тегия на САЩ... Много и различни са заплахите за мира и хуманизма, за бъдещето на човечеството и правата на човека. И борбата срещу силите на реакцията трябва да бъде неотстъпна и постоянна. Но в крайна сметка неин естествен фокус си остава борбата за мир, защото само в мирни условия може да се мисли и работи в името на прогреса - това е основният извод, до който стигнаха с пълно единодушие делегатите. И той е залегнал в приетата Харта на Световния парламент на народите за мир, както и в Обръщението, в което се казва: „Откажете се от новите програми за въоръжаване! Прекратете производството на всички видове оръжие за масово унищожение: ракетно-ядрено, неутронно, химическо и всякакво друго! Съкратете военните запаси! Забранете яд реното оръжие! Преговори! Друг избор няма!"

От 23 до 25 октомври 1984 г. за пети път парк-хотел „Москва" в столицата гостоприемно отвори вратите си, за да посрещне участниците в Международната писателска среща „Мирът - надежда на планетата“. Тържественият звън на мемориалната камбана предизвести началото на едно събитие с отзвук сред широки обществени среди по всички краища на планетата. Може би найточно значението и смисълът на този висок форум могат да се почувствуват в приветствените думи, с които генералният секретар на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Константин Черненко се обърна към участниците в срещата: „Девизът на вашата среща е „Мирът - надежда на планетата". И наистина животът на нашата планета, нейното бъдеще зависят от това, ще бъде ли запазен мирът. Надпреварата във въоръжаването, и преди всичко в ракетно-ядреното въоръжаване, заплашва да излезе извън контрола на човека. Започналите тази надпревара реакционни империалистически сили развиват производството на все по-нови и все по-разрушителни системи оръжие, разполагат ракети за нанасяне първия удар на европейска територия, пристъпват към милитаризация на Космоса, засилват конфронтацията със социалистическите страни. "

На Шестата световна писателска среща „Мирът - надежда на планетата" присъствуваха 207 писатели от 57 страни. Тя бе посветена на бъдещето не само като тема, а като проблем, съдбоносен за ця лото човечество: проблем за мира, проблем за живота. Сега се нами раме в необикновен и вероятно неповторим момент, когато можем да се спасим от продължителния кошмар на драматичното минало. Ето защо сме особено признателни на Михаил Горбачов, Раджив Ганди, Роналд Рейгън и Тодор Живков за искрения отговор на на шите важни въпроси: Техните думи ни дават надежда и ни убеждават, че делото на писателя и на всички дейци на културата отразява истинската надеж да на колективния човешки разум. Затова апелът на тази среща е отправен не само към писателите, но и към всички хора на Земята, в това число политици, правителства, парламенти, академии и рели гиозни ръководители с очакването, че те ще бъдат новите съзидатели на мира. Днес има широк кръг от хора и гласове на всички езици, диалек ти и убеждения, които искат да се обединят и правят опити да постигнат разбирателство помежду си. Надделява общият стремеж към оцеляване. Това е истинската надежда, която трябва да вдъхнем - необходимостта от ядрено разоръжаване, от създаването на свят на истински човешки права и социална справедливост, свят на нерушимо единство между мира, творчеството и красотата, за да запазим онова, което бе постигнато в Рейкявик, когато първите очаквания, тревоги н желания се превърнаха за миг в общ израз на днешните човешки вълнения. Нека като писатели да пазим истината, защото една лъжа лесно може да стане извинение за унищожаването на човечеството. Нека да спасим звездите за влюбените и поетите, нека тези звезди блестят с мирно сияние след горчивия кошмар на безкрайните войни, нека да осветят пътя към нова светла ера в човешката хармония.