подпис

Този случай е една от загадките в литературната ни история. През май 1885 г. в кн. З на плов дивското сп. „Зора" се появява статията „Осветление на българската поезия". Авторството е за свидетелствувано: „от Г. 3-ча". Критикът демонстрира завидна интелигентност, познаване на книжовната материя, вещ език, смели възгледи. Първи след Освобождението той дръзва да насочи мерената реч към общочовешките измерения. Говори за творчество, различно от „патриотиче ските възторги". Отстоява необходимостта от разширяване, обогатяване и обновяване на родните поетически хоризонти. Тъкмо затова тайнственият Г. 3-ч не дава покой на изследователите. Питат се „кой би могъл да бъде той и дали това е неговата единствена литературна проява". Наричат го „предшественик на Пенчо Славейков 3. Допускат, че зад подписа се крие Спас Вацов или дори Кръстьо Кръстев (преди да защити докторска дисертация). Изключват възможността критикът да бъде Иван Вазов (редактор издател на сп. „Зора" заедно с Константин Величков). И обратното сочат народния поет като предполагаем автор на въпросната публикация. Най-сетне виждат B Г. 3-ч литературния деец Гаврил Занетов. Ще обърна внимание останали - Статията върху някои факти, встрани от научните дирения. „Осветление на българската поезия" е препечатана през май 1893 г. в кн. 1 на хасковското сп. „Кит ка"8. Като не смятаме правописните разминавания и печатните грешки, тук са направени следни те промени:

Сигурно ли е, че на думата комуникация съответства единствен и еднозначен кшщеrrг * * *, който е строго овладя ем и преподаваем или както се казва: комуникабилен? Тогава, в съответствие с една странна дискурсивна фигура, първо би трябвало да се запита дали думата, или означаващото «комуникация» пренася определено съдържание, подлежащ на идентифициране смисъл, поддаваща се на описание стойност. Но, дори само за да произнеса и да предложа този въпрос, вече трябва да съм схванал смисъла на думата комуникация: Принуден съм да предопределя комуникацията като носител [ vehicule], средство за предаване или междинно място в преминаването на един с.мисъл и на единствения смисъл.