поетичен

Даже не са тези, които изучавали литературната ни история, знаят, че Ботев еноватор за времето си, неповторим поет с оригинален духовен поглед върху света. И още. Че той въпреки голямата сила и самобитност на своя талант следва характерна за предосвобожденската ни литература традиция: неговата лирика носи нещо от атмосферата на великолепните и прочувствени образи на народното творчество. Но не е ли това твърде устойчиво явление за времето? Не узнаваме ли следи от поетичния свят на народната песен и в произведенията на мнозина други? Още в поемата на Найден Геров „Стоян и Рада", в героичния епос на Козлев „Хайдут Сидер и Черен арап", в ранната лирика и първите поеми на П. Р. Славейков личат следите на съжителство между лично и народно творчество. Сякаш поетът не е могъл да разпери криле под хоризонта на бъл гарското небе, без да се заслуша в родената от народа песен, без да пие от нейния извор, без да възприема нейната образност, ритмика, стил. Колкото литературата ни и да е била в съприкосновение с чужди поетични светове, голямото и оригинално изкуство на крупни творчески индивидуалности и еоще малко познато. И съдържанието и формата носят в себе си атмосферата на народно поетичното даже и в произве дения, написани на нова, оригинална, лична тема. Не е могъл да избяга от тая закономерност на времето и Ботев. И къде ще избяга, щом сам чувствува лириката като песен, щом сам е дълбоко очарован от мотивите в поезията на народа. Негови съвременници си припомнят с вълнение как той - поетът, публицистът, мислителят, който естоял високо над хората около него, - се е отзовавал въодушевено за народната ни песен. Той е винаги трогнат изапленен от нея. И това е било така, въпреки самосъзнанието му на лич ност, която твори ново, свое изкуство. Вдъх овеното му преклонение пред народната песен идва твърде издълбоко. Той е под въздействието и властта и още от детските години, ония години на независи мост, когато, подражавайки на героите от народния епос, е ужасявал Махалите на градчето с игрите на „хайдути". Известно е, че майка му, жена Чудна памет и лична дарба на певец в домашен кръг или на полето, планините. пяла често Тя хайдушки песни за народни закрилници, които бродят из на извеждала въображението и на детето от всекидневието живота към висотите на Балкана, към красотата на свят, изпълнен което героика. мисли, Личност с твърд характер, склонна да казва направо онова, В зимни тя, навярно на трапезата в празнични дни или над чекръка вечери, е подсилвала идеята за героизма на C e C 16 Хайдутите.

Независимо от различията, съпътствували развитието на европейския симво лизъм, днес не можем да не се съгласим, че той разчупи рамките на нашите представи за художествено творчество. Дали защото бе разбиран като „индивидуализъм в литературата, свобода в изкуството, отказ от готовите формули, стремеж към новото, странното, дори чудатото“ (Реми дьо Гурмон), или защото се бе опитал да освети с цветните лъчи на различните култури извънредно дълбоките противоречия на съвременната култура" (А. Бели), символизмът се характеризира не само с ярко присъствие в последните десетилетия на ХІХ и началото на ХХ в., но и с това, че остави (като специфичен код в културното многообразие) трайна следа в контекста на европейската култура. Това обяснява, от една страна, неизменното връщане на част от изследвачите към жизнения и творческия път на поетите символисти, а, от друга - все по-нарастващата нужда от преосмисляне, от нови гледни точки към техните текстове. на Логично бе в търсенето на такава да се включи и литературната семиотика, след като тя (по думите на Юлия Кръстева) се превърна заедно със структурализма в един от най-оригиналните начини за анализиране на литературни текстове. В. В. Иванов например твърди, че новите подходи към изучаване на културата като зна кова система позволяват такова тълкуване на символизма, което ясно да разкрие неговите особености. Според него символизмът до голяма степен е насочен да раз крие именно знаковите възможности на поезията. За семиотизация на действителността при символизма говори и И. П. Смирнов; за пророчество на почерка - Барт; за търсене на „други език - Станкевич, Женет, Кръстева, Лотман. И като че ли найкратко една от търсените изходни позиции формулира именно Лотман, според който чисто езиковата тъкан на стиха се изгражда на базата на „изместените" значения. Като счита, че в качеството на първичен материал за поетичния текст, определящ типа семантична конструкция, встъпва не само естественият език, а съчетаването му с някакъв допълнителен компонент (регулатор), Лотман определя като такъв за ce футуризма - езика на вещите, за акмеизма - езика на културата, а за символизма - езика на отношенията. С други думи, символизмът е такъв тип поетичен текст, чиято семантична основа е естественият език, а системата, под влияние на която „изместват" значенията, е езикът на отношенията.