поетическо

Има чувствителни натури, които се вълнуват не по-слабо от талантливите поети, но от техните вълнения не се раждат поетически идеи. Не става дума за желанието да се съчинява, което може да осени и напълно лишените от дарба, но е в много далечно родство с художествената идея. За да възникне поетическата идея е нужен талант. Талантът, така да се каже, е вродено майсторство, чиито носители трябва да благодарят на природата. И колкото по-голям е талантът, по-сгъстено, по-концентрирано етова потенциално майсторство. Юношата Пушкин пише стихотворения, на чието майсторство биха завидели и големи поети в найзрялата си творческа възраст. Пушкин есветовен гений. Но и нашият Смирненски създава в ранни младежки години неувяхващи поетически творби. Той впрочем и умира почти юноша, а ни удивлява със своята поетическа виртуозност. Съвършени стихотворения преди Смирненски създава друг младеж - Димчо Дебелянов. Още по-рано никому неизвестният Пею Крачолов смайва такива строги литературни ценители като д-р К. Кръстев и Пенчо Славейков, които просто недоумяват как е успяло това момче от затънтената провинция да постигне в „Калиопа" такива висини на поетическото умение. И все пак поетите обикновено не написват най-съвършените си произведения в началото на своя творчески път. И гениалните поети се развиват, придобиват майсторство чрез школуване у своите велики предшественици, чрез много труд, чрез обогатяване на жизнения си опит и пр. Поет е този - казва Гогол, - който повече от другите е способен да чувствува красотата на творението“ („Русские писатели о литературном труде", Ленинград, 1954 г., т. І, стр. 477). Това чувство към красотата на света несъмнено се засилва в творческата практика, която заставя поета да търси красивото, прекрасното в живота и правдиво да го изобразява, да го възпява. Поетът, като всеки художник, е надарен от природата със силна наблюдателност и впечатлителност. И те се изострят в процеса на работата.

Анализът на две творби, крайно разположени в битието на литературата, дава на изследвача материал както за типологически заключения, така и за наблюдения върху измененията в поетическото мислене. Съпоставянето на „Телега жизни" на Пушкин и „Кони привередливые" на Висоцки е повлияно от паралитературни и текстови основания. Двете произведения се вписват интересно в литературното обкръжение на своето време. Първото стои в граничната зона на прехода към реалистичен метод, а второто е неделимо от традицията на текстове на авторска песен. an staron Творбите са отличителни и за определен етап от поетическото развитие на своите създатели. Както отбелязва Г. П. Макогоненко: „1823 год стал годом идейного кризиса Пушкина. "1 За този период от творчеството на Александър Сергеевич са характерни иносказателността, алегоризмът, философската обобщеност, изобилстващи творби като: „Птичка“, „Кто волны вас остановил“, „Свободы сеятель пустынный". B Що се отнася до Висоцки, колкото и противоречиви да са оценките на сътвореното от него, то безспорно е мнението, изразено от Курносенко: „А в конце уж лучше из всего, что и могло-то случиться для нас в те годы: „Кони“, кони, конечно, приве редливые! 2 Въпреки изброените дотук основания за съвместното анализиране на двете произведения остава въпросът: защо все пак основоположникът на руската класическа литература А. С. Пушкин, така да се каже, се съизмерва с един автор като Висоцки, оспорван и далеч все още неутвърден като поет. На такъв въпрос може да се отговори лаконично, като се цитира мнението на Евгений Евтушенко: „Висоцки е нашият Пушкин на 70-те години, незакъснял нито веднъж за срещите си с действителността. Преднамерено привеждам това твърдение, тъй като искам да се разгранича от него. Подобно „издигане в ранг" на Висоцки енай-малкото неаргументирано. Неговото доказване е въпрос на изследване на цялото литературно наследство на Владимир Семьонович. Текстовите основания за съпоставителен анализ на „Телега жизни“ и „Кони привередливые" не могат да се пренебрегнат. И в двете стихотворения изказът и смисълът се съсредоточават върху разработена екзистенциална тема.