посоки

От първите стихотворения за деца, създадени през Възраждането, до днес са изминали повече от 130 години (началото на българската детска поезия е положено с творбите, писани от П. Р. Славейков в средата на миналия век). Традициите на детската литература имат още по-дълбоки, многовековни нови, като се вземе предвид и детският фолклор. Несъмнено литературата за деца винаги е била естествена, органична част от националния литературен процес, като е формирала, запазвала и развивала своите осо бености и специфика. Тя е особена, неделима част от нашата обща художествена литература. По силата на това разбиране, утвърдено от нашата критика, отношенията между националната и детската литература се разглеждат като взаимодействие между общото и особеното, като процес на взаимно проникване, влияние и развитие. Като приемаме детската литература (в частност поезията) за диалектично единство на националнолитературни и специфично развиващи се в самата нея традиции и новаторство, трябва да отбележим връз ката между първите творби за деца и фолклора, която има многоизмерими мирогледни, естетически и стилистични аспекти. В идейно-художествен план като най-обща особеност на тази връзка трябва да се посочи възприемането на националния възпитателен идеал, разбиран като съвкупност от нравствените стойности на един народ". За него Симеон Янев пише: „В основата на този идеал е трудът. Трудът, разбиран и като ученолюбие, и като физическа работа, това е коронованата тема във всичко, предназначено за деца, написано във времето на Възраждането. Трудът е главният нравствен критерий в традицията на детската литература, основа на хармонията между човека и света. Нравственият идеал не е статично, неизменяемо понятие, той е израз на духовното и социално развитие на един народ. През годините на Възраждането той се свързва с българското национално съзнание, през периода между Първата и Втората световна война се наблюдава процес на ярко социализиране, а след победата на социалистическата революция у нас националният идеал, отразен в детската литература, добива определено политически черти, политизира се В различните етапи на националния литературен процес по отношение на възпитателния идеал детската литература бележи сближаване, идентичност или раздалечаване от търсенията на литературата като цяло. И ако през Възраждането тези търсения са адекватни, в периода между двете световни войни, до като националната литература търси нови идеини ценности, детската остава при традиционните морални норми". Затова и героят в детската литература между двете войни е социално пасивен, като не приема идеалите на буржоазното общество и неговия морал, а се осланя на традиционния патриархален морал, запазен у народа. Нравственият девиз на героя тогава е: „Беден, но честен". Всъщност необходимостта от нов правствен идеал постепенно съзрява в периода между двете све товни войни. Това време се характеризира с два процеса: от една страна, идилична вярност към традиционния идеал в поезията на Асен разцветников, Дора Габе, Елисавета Багряна и др.; а от друга - разколебаване чрез иронията и пародията (в поезията на Елин Пелин) и установяване на нов, който все още не е осъществен в действителност, а е предмет на бъдещето и има силно романтичен характер (в творбите на Ваппаров, Радевски, Исаев, Босев).