постмодернизъм

Истина е, че доста двусмисленото понятие постмодернизъм, което се появява в артистичния и интелектуален живот през последното десетилетие, е в известен смисъл свързано с модно течение. То е особено интересно в сравнение с претенциозните изявления за поредната новост, защото - тъкмо обратното, представлява апел към предпазливо завръщане към началото, към по-задълбочено тълкуване на нашето време, което вече почти сме изживели, но което в много отношения продължава своето дело напук на наивните привърженици на пълното скъсване с него. Ако можем да говорим за началото на нова епоха в изкуството, познанието и културата, необходимо е да определим какво точно принадлежи на изминалия период и така новото ще придобие своя памет, хронология и генеалогия. Въпреки всичко понятието «постмодерно» не е ясно и се свързва с нива и области на анализ, които понякога са трудно съизмерими. Дали става въпрос за хедонистична и авангардистка култура, или за появата на непоната новаторска сила? Далйсме изправени пред упадъка на една епоха, лишена от традиции или пред нова живителна струя, вливаща своята сила в настоящето посредством реабилитация на миналото? Дали може да се говори за по-различна приемственост, за продължение на модернизма, или връзката с миналото е напълно прекъсната? Дали това не е приключение в историята на изкуството, или е по-скоро обща съдба на демократичните общества? Ние не пожелахме да вместим постмодернизма в някаква регионална, естетическа, епистемологична или културна рамка. Ако действително можем да говорим за проявление на постмодерното, то би трябвало да се свързва с мощно и всеобхватно течение, проникващо във всички сфери на обществения живот. Вярно е, че живеем във време, в което острите противопоставяния се заличават, превъзходствата стават неясни, а духът на времето изисква да се подчертават корелациите и хомологиите.