Повествованието

Проблемът, който се поставя в тази статия, не засяга цялата лирика на Жак Пре вер, тъй като в част от нея повествователният елемент отсъствува или е незначителен. Например едно от най-популярните стихотворения - „Градината" - ще остане извън нашето внимание, тъй като то напълно се вписва в традицията на съвременната асоциа тивна поезия. За разлика от него стихотворението „Сутрешна закуска" представлява. модел на интересуващата ни поетическа линия в творчеството на Жак Превер. Защо отдаваме предпочитание на „Сутрешна закуска", а не на „Градината"? От една страна, „Сутрешна закуска" заедно с редица други стихотворения, които по един твърде равностоен начин съчетават поетиката на събитийността с мощното ли рическо начало, в известна степен отблъскват поезията на Превер от съвременните литературни тенденции във Франция, насочени предимно към разрушаване на повествователното действие. Тези тенденции са най-силно изразени в поезията, и особено в лириката, чиито жанрови особености естествено се противопоставят на постъпателно-съ битийната перспектива. Във френската поезия историческите източници на антиповествователната вълна са естетиката и поетиката на романтизма и символизма, които налагат едно ново поетическо виждане на света в неговия асоциативнометафоричен строеж. А това е един принципно нов поетически модел, при който животът не съществува в неговите видими, ефективни връзки и отношения, чрез неговите логически подредени събития и случки. Сюрреализмът довежда тази тенденция до крайност, като атакува дори езиковата нормативност чрез автоматичното писане, безпрепятствено произтичащо от бездните на подсъзнателното. Следвоенната френска поезия се развива в същата посока на пълно освобожда ване на пищната фантазия и онирическото преобразяване на света. В своя настъпателен поход процесът на деструкция на сюжетността засегна и прозата, като нанесе удар дори на романа, образцовия повествователен жанр. „Новият ро ман" е безсюжетен, неповествователен. Неговият свят е амфорна съвкупност от разбъркани описания, които не образуват повествователно цяло. На този литературен фон поетическата фигура на Превер е повече или по-малко самотна. Неговите лирически истории го обособяват по отношение на потока на съвре менната френска литература, или по-точно го противопоставят на този поток, и така го свързват с него посредством най-силната връзка — на несходството. Ето защо изследването на повествованието в лирическата поезия на Превер извежда към неговия оригинален облик на „разказвач" в литературно време, в което дори романистите не разказват. От друга страна, самата формулировка „повествователна лирика“ поставя пробле ма може ли повествованието да се интегрира в лирически текст и по какъв начин става това.