появата

В сравнение с другите хуманитарни дисциплини стихознанието е трудно податливо на идеологическата конюнктура, тъй като интересът му към формата на творбата не позволява пряко обслужване на политически доктрини, което го включва в професионален контекст със стандарти на научната мисъл без политически и географски граници. На фона на пагубната изолация на хуманитаристиката у нас през последните десетилетия книгата на Мирослав Янакиев „Българско стихознание“ (1960) представлява оригинален пробив в европейската дискусия, предлагайки кохерентен научен конструкт и методология, която излиза извън рамките на „здравия разум“. Изследването на концептуалния заряд на този труд изисква ситуирането му в рамките на лингвистиката и литературознанието, за да се разберат аксиомите, чрез които Янакиев дефинира обекта „стих“ и прилага точни методи за неговото описание.