познати

Една от характерните черти на съвременния литературен процес е неговото жанрово многообразие. Това важи в еднаква мяра както за художествената литература, така и за литературоведческата книжнина. Художествените домогвания и обобщения, тър сенията и прозренията на историко-литературната и критическа мисъл намират изява в различни жанрове и форми, понякога твърде хетерогенни, но затова пък интересни като свидетелство за богатството на литературния живот, за многообразието от творчески индивидуалности, за различните пътища, по които тръгват писатели и литературоведи, за да разкрият истини от идейно-естетическо, биографско-творческо, нравствено, емоционално естество.

Книжнината, създадена във Великоморавското княжество по време на мисията на КОIIстантин-Кирил Методий, както нейната съдба през следващите НЯКОЛКО столетия земите на южните източните славяни представляват един от централните за славистиката проблеми още от времето на зараждането като наука. Не може да се каже същото обаче по отношение на историята съдбата на общославянското книжовно наследство на великоморавския период неговите традиции културноисторическия контекст на раннофеодалните западно славянски държавни обединения, частност на Чешкото KI-IЯЖество. Научният интерес тази област се поражда хронологически по-късно провокиран от множеството новооткрити публикувани средата края на XIX в. старославянски ръкописи, оrrpеделяни, предимно въз основа на езиковите си характеристики,като текстове от чешки произход. Един от дискусионнитеднес въпроси това ОТНОlпение въпросът за наличието или липсата на пряк континуитет между книжовните традиции на великоморавскияпериод началнатафазана писменатакултура Чешкото пршемисловскокняжество.Традиционнотоскепти:чностановище,поддържано от й. Добровеки изобщо от възрожденскитеславистикато цяло, преобладавадо 20-те години на ХХ в., днес продължавада бъде поддържано предимно от учените-историци В. Новотни, Р. Урбанек, Зд. Фиала, Фр. Граус, Ф. М. Бартош др. От края на 20-те години обаче особено през последните няколко десетилетия руската чешка славистика въз основа на трудоветена редица учени като М. Вайнгарт, й. Вашица, й. Вайс, Б. Хавранек, й. Храбак, В. Погорелов, Фр. Гривец много други, които правят повторен анализ дават нова оценка на наличния вече материал, започва да се оформя мнението,че напълно основатеЛIIОможе да се говори за съществуванетона Кирило-Методиевскаписмена традиция на територията на Чехия дО XIV в. рамките на общата проблематика се поставят множество въпроси от различен характер (културноисторически,литературноисторически,частно исторически,лингвистични др.). Един по-конкретен въпрос рамките на целия комплекс от проблеми въпросът били ли са познати използвани ПршемисловскаЧехия някои от произведенията, създадени през IX век във Велика Моравия.