предходници

Въздействието на Октомврийската социалистическа революция и на съ ветската художествена литература не предполага само разпространение на идеи, превеждане и четене на книги. Това е може би чисто външната страна на тоя сложен и дълбоко противоречив процес. Но и като „външна страна" тя също има своето място и значение. Не по-малко важно е обаче да се видят идейно-естетическите промени, които настъпват в творческото развитие на отделни наши писатели и в литературата като цяло след Октомври. Нов аспект в това отношение представлява начинът, по който се откликва у нас на първите октомврийски събития. Защото новото изкуство, новото произве дение означава преди всичко откриване на нова форма, от една страна, а, от друга - отказ от „старите“ правила с цел да се изявят новите. И не само това. Никога новото не се ражда изведнъж, обратно - дълго се натрупват ония елементи, от които то ще „кристализира“. Новото наследява и същевре менно издига на по-високо стъпало онова, което е подготвило неговата поява.

Въпреки обилната библиография по въпроса за изворите на Паисий, остава недостатъчно осветлен проблема за неговите западноевропейски предходници или западни образци, които са слабо познати в нашата литература. Далеч преди Петър Богдан', Блазиус Клайнер2 и Паисий3 в западната съвременна историография се формира постепенно представата за българина: неговата история (от момента на създаването на българската държава на Балканите до османските завоевания), религията и нравът му • Още в XV в. се поставят основите на съвременната историография. Тогава скъсването с традиционната църковна форма, възбуждането въображението на читателя и извличането историята на една отделна обuцност от световната история са характерни за този вид западноевропейска книжнина. Историите на Флоренция и Венеция, на Франция и Англия, на Полша или Унгария са плод на ренесансовия стремеж да се обобщи в една творба историята на даден народ или държавна власт . Монографиите на османска тема се появяват още в XV в. (напр. тази на Теодор Спандуин Кантаказин) , а монографиите по история на Византия (Кузен, Дю Канж) излизат едва през XVII в. 7 Общо взето, както бях показала по-рано, Източната римска империя, Османската държава и средновековните балкански държави