прекрасни

През 1930 г. под редакцията на Михаил Арнаудов се отпечатва посмъртно академичното издание на Иван Шишманов под наслов: "Ив. Вазов. Спомени и документи." (С., БАН, 1930, XII, 380 с.). В него Шишманов помества повече от 130 Вазови писма и бележки до видния български учен. През 1947 г. се появиха и писмата на поета до Евгения Марс ("Писма на Иван Вазов до Евгения Марс"- С., 1947, 176 с.). Тези писма възлизат на около 115 броя и са писани между 1906 и 1921 г. През 1949 г. Институтът за българска литература при БАН под редакцията на Николай Лилиев осъществи ново интересно книжовно издание: "Иван Вазов. Сборник от спомени, материали и документи" (С., БАН, 1949, 403 с.). В него Михаил Арнаудов наред с "неизвестни стихотворения на Иван Вазов" за първи път помества и 25 Вазови писма до Спас Вацов, писани през периода 1878-1885 г., както и до други лица - Константин Иречек, Васил Д. Стоянов, Светослав Миларов, Димитър Ризов, студента в Пражката музикална академия Димитър Хаджигеоргиев (подготвил юбилейния химн, посветен на Иван Вазов), режисьора на Народния театър Павел Ивановски (русин по народност). В същия сборник са поместени и издирените от Симеон Радев т. нар. "Неиздадени писма на Иван Вазов до Константин Величков" - всичко 24 на брой. В 1955 г. пак Институтът за българска литература при БАН отпечати сборника "Иван Вазов. Непубликувани писма" (С., БАН. 1955, 215 с.), в който са поместени 337 неизвестни дотогава писма на Вазов до Атанас Т. Илиев, Въла Вазова-Фетваджиева, Георги Вазов, Иван Шишманов, Михаил Маджаров, Никола Начев, Стефан Костов, Стефан Бобчев и други лица. През 1956 г. Емил Стефанов помести част от Вазовите писма до д-р Кръстьо Кръстев (сп. "Септември", 1956, М 9, с. 177-194). През 1957 г. излизат. ХХ от Събраните съчинения на Иван Вазов (С., Бълг. писател, 1957, 735 с.). В него бяха вк.IJючени всички по-значителни епистолярни материали от посочените източници. Публикуваха се за пръв път и няколко- към печатаните вече- до Иван Шишманов, Кирил Христов, Евгения Марс, Кръстьо Кръстев и други .'Iица- писма и други материали. Заслуга на съставителите на Събраните съчинения е, че при подготовката на тома са отстранени редица неточности, извършена е датировка на немалко от печатаните материали. След излизането на ХХ том от Събраните съчинения на Иван Вазов интересът към епистолярното наследство на писателя още повече нарасна.