преработка

На съчинението на Черноризец Храбър „За буквите“ е отредено почетно място сред творбите на старата българска литература. То е общопризнато като един от най-интересните и най-ценни паметници, създадени в средновековна България. Тази малка по обем творба отразява изключително важен момент от историята на славянството - зараждането на българската и славянската цивилизация, борбата за утвърждаване на славянската писменост и култура. Успоредно с възхвалата на славянските писмена старобългарският автор е целил да възвеличи делото на солунските братя и най-вече на Константин-Кирил. Дълбоката почит и голямата признателност на книжовника към гениалния славянски първоучител превръща тази творба в апология на делото на Константин Философ. B Успоредно с богатата хомогенна ръкописна традиция на „За буквите“ на научния свят отдавна е позната една южнославянска преработка на паметника (1). Съществува и още една преправка на тази творба. Възникнала е в руска среда изпод перото на руски книжовник - адаптатор (преправач). Два от ръкописите, които е засвидетелствувана - Троицки (нататък Тр) от началото на XVI в. и Синодален № 687 (нататък С) от чачалото на XVII в. са отдавна известни в науката (2). На тях обаче не е обърнато достатъчно внимание, техният текст не е бил предмет на специално филологическо проучване. Оттук произлиза и неточ ната им класификация - Тр бива включен между преписите от компактното ядро на Храбровата ръкописна традиция, а С - макар и да предава текст, твърде бли зък до този на Тр, бива отнесен към онези текстови фрагменти, засвидетелству вани в различни руски ръкописи, които доказват голямото влияние на „За буквите“ върху старата руска литература (3). Освен в цитираните два преписа същата преправка откриваме и в още един неизвестен досега ръкопис - препис № 224 - II, руски скоропис от края на XVII в., от сбирката на Михаил Погодин (нататък П) (4). Тези три преписа са изключително важни, защото хвърлят нова светлина върху съдбата на Сказанието сред източните славяни. Компактното ядро на Храбровата ръкописна традиция - над 65 пълни преписа, с вярно препредаден текст, бе създало убеждението, че всички руски кни жовници са се отнесли с особена почит към „За буквите“, че са се старали да пре дадат текста на творбата максимално точно, без да променят първичната му семантично-лексикална, идейна и композиционна същност. Текстът, засвиде телствуван ни в преписите Тр, С и П, до известна степен опровергава това убеждение.

Настоящата студия с част от по-голямо изследване, посветено на развитието на писателската техника у Любен Каравелов. То се базира върху ранните творби на Каравелов, публикувани за пръв път на руски език, като се отделя специално внимание на тяхната по-нататъшна съдба. Съществен момент в работата е съпоставката между руските и българските текстове и опитът да се изяснят генетическите им взаимо отношения и функционалната мотивираност на разликите между тях. В конкретния случай обект на изследване е разказът „Слава", отпечатан за пръв път в „Страницы из книги страданий болгарского племени. Повести и рассказы Любена Каравелова" Както е известно, всички останали разкази в сборника вече са били публикувани в руския периодичен печат. Каравелов обнародва българската редакция на „Слава" (под същото заглавие) чак през 1875 г. в сп. „Знание", докато другите разкази от „Стра ницы..." са били вече печатани на български език във в. „Свобода" между 1869 и 1872 г. И Публикувайки ранните си разкази на български език, Каравелов внася значителни изменения спрямо техния окончателен руски вариант, какъвто го намираме в „Страницы...". Казвам окончателен", защото при някои от разказите съществуват разлики между двете им руски издания. Трябва да се отбележи, че съществуващите сравни телни изследвания на руските и българската редакции не са достатъчно изчерпателни. Освен това, като последица от създалите се благодарение на най-ранните изследвания клишета, към проблема се подхожда едностранчиво и често с предпоставени тези. Интересът се насочва към авторовите добавки спрямо руските текстове, което е съвсем оправдано, но не е достатъчно. C Общоприето мнение (намерило израз и в последното издание на Каравеловите съчинения) е, че промените в българските текстове на руските" му разкази са правени цел да се пригоди по-добре тяхното послание към новия адресат (националния читател); към целите на вестниците, където е трябвало да бъдат публикувани, и към новата и различна роля, която тези разкази е трябвало да играят в новия и различен социален, политически и културен контекст.