претворяванията

Колкото повече повтаряш това стихотворение, толкова повече се засилва убеж дението, че е било написано на един дъх, без замисляне, бавене, променяне, търсене на някоя друга дума. Чувство, образи, обстановка - всичко се е изляло спонтанно в родилата се спонтанно форма и нищо не е излишно, нищо не липсва: всичко е казано в съвсем късите осем реда. Кратки изявителни изречения с подчертана завър шеност (може би музиковед би определил звученето им като „стакато"), точките със запетая, сложени от автора, действуват повече като точки. Няма нито едно прилагателно, епитет, нищо емоционално, освен една умалителна форма (Vogelein - пти чета или птиченца), нищо „разкрасяващо" - картината еглавно осезаема, слухова, не зрителна. Думите са едносрични и двусрични - само споменатата Vogelein e трисрична и звучат категорично. Това е Гьотевата наричана по традиция, Нощна песен на странника", всъщност озаглавена от самия него „Ein Gleiches" („Още едно такова") като ново претворяване на основната мисъл в предидущо стихотворение, което именно носи заглавието, Wanderers Nachtlied". Това не е единственият случай, когато след написването на една творба Гьоте написва втора, където се повтаря една от основните теми на първата. Такива „рожби на рожбите" той е озаглавявал така. Имаме например „Beherzigung" („Раздвоение"), последвано също от Ein Gleiches" както в нашия случай („Feiger Gedanken, Bangliches Schwanken"), има „Cophtisches Lied" и Ein anderes“ („Още едно") и друго „Ein anderes“ („Musst nicht wiederstehn dem Schicksal“), написано след Memento" (Kannst dem Schicksal wiederstehn"). Това недвусмислено потвърждава в обширното си проучване и Д. Герхард.