преждевременна

Внезапната смърт на Захари Стоянов на 2/14. IX. 1889 г. в Париж развълнувала цяла Бъл В. „Свобода" излиза на 6. ІХ. 1889 г. със специален траурен брой (№ 298). Тук са поместени официалните съобщения за смъртта му, съболезнователни телеграми на официални лица до съпру гата му Ан. Стоянова и др. На първа страница е публикувана уводна статия, вероятно от колегите му съредактори, която се проследява жизненият и творчески път на 3. Стоянов: „от скромен поборник до пред седател на Народното събрание, от почти неграмотен овчар до пръв български писател и публи цист". На втора страница под заглавие 6 септември" се помества статия по случай 4-годишнината на Съединението, където високо е оценен и неговият принос. B Текстът на официалното съобщение за смъртта му, поместен на първа колона на с. 2 в бр. 298 на в. „Свобода", гласи следното: „На 2 того, часът по 11 се получи от Париж от г-н доктор Жечев следната депеша: София, Министру Стамболову. Захарий Стоянов е опасно болен. " От същия на 3 того се получи известие, че 3. Стоянов умрял час по 9,30 след пладне. Щом се получи това печално известие, незабавно се телеграфира г-ну доктору Жечеву да съобщи отколко е боледувал покойния и каква е била болестта му. На това запитване г-н Жечев отговори следующето: „Болестта се почна на 1-й септември след пладне и трая 30 часа. Болният се гледаше от докторите Пино и Гошер, които констатираха, че той страдае от болестта occlusion intestinale (задънване на червата), която при всичките взети енергически мерки, докара преждевременната смърт на покойния.“ Като се получи тая депеша, правителството даде заповед да се отопсира тялото, и като се констатира болестта, да се балсамира и изпрати в България с особен вагон.