преживяване

Легендата импонира на поетите символисти с иманентно присъщата и особеност да концентрира богато нравствено-психологическо съ държание в един предметно-действен образ. Но тя е неотменна част от поетическия аксесоар на две предхождащи символизма направле ния - класицизма и романтизма. В техните граници нейната честа употреба шаблонизира все пак ограничения идейно-тематичен и образен материал, изковава от него художествени клишета, чиято поява в определен литературен контекст е предварително обременена с цял ред закърнели в съзнанието на читателя представи. Д. Дебелянов съзнава опасното противоречие и с голям художествен усет го преодолява, като избира един среден път, богат с възможности за оригинални психологически и поетически вариации. Той отбягва образната интерпрета ция на една конкретна легенда, а заимствува само най-общите, прин ципно определящи особености на легендарния вид. В поемата много неща ни напомнят за легенда - като се започне от самото заглавие се стигне до цялостната атмосфера на творбата. Предварително позна ти на читателя са образите на самотната царкиня и далечния прини, на влюбения паж, но нивото на тази предварителна познатост не над хвърля тяхната външна, тематична характерологичност. В действителност Дебелянов срива границите на конкретната легендарна съдържа телност, отваря широко жанра основа към един неограничен свят на асоциативни художествени представи.