Пролетарската

Чудомир нарича своя хумор „сладък мехлем" и упорито вярва, че той лекува раните. Пролетарските сатирици никога няма да нарекат „сладък мехлем" своите безпощадни творби. Макар също така упорито да вярват, че помагат на обществото. И така - пролетарската сатира и хуморът на Чудомир. На пръв поглед несравними величини. Обаче сравнението е необходимо не само защото творчеството на големия писател хуморист съвпада по време с един зрял период от развитието на пролетарската сатира (30-те години) или защото Чудомир есте ствено се приобщи към търсенията на новата ни хумористична литература (след 9. IX. 1944 г.), а главно по следната причина: винаги когато прогресивната критика е пристъпвала вече към работите на популярния хуморист, тя е оценявала неговата дейност, изхождайки от високия критерий на пролетарската сатира. Невинаги посочвани конкретно, Кирков, Смирненски и техните най-естествени предшественици (Ботев, Алеко) са величините, до които критиците обикновено поставят Чудомир. Изводите от тия съпоставки понякога бяха твърде жестоки за него. През 1948 г. се казваше, че в разказите си Чудомир „едва-едва докосва по-съществени слабости на нашата минала и сегашна действителност, като винаги спира вниманието си на по-второстепенни и затова по-повърхностни явления". Година по-късно строго се заяви, че „хуморът на Чудомир е далеч от задълбочената сатира“, че писателят „най-често върти своя обектив към фрапиращите пейзажи и образи и снима външната им обвивка. Той затрупва същността с ненужните подробности на тази обвивка, с езиковите несъобразности на героя, с външните страни на постъпките и делата му. Така в разказите си Чудомир е по-скоро натуралист, отколкото реалист. Като описва безразборно всичко наблюдавано и като се задоволява само с външната му страна, Чудомировият натурализъм често забулва същността, замазва проблемите.. .. Похвалите за писателя бяха най-много от рода на „Макар само откъм външната обвивка, Чудомир, все пак, изнасяше една обществена истина, една действителност и с това се обясняваше, че „в редица случаи общественият ефект от Чудомировите разкази бе положителен, прогресивен..."4 В

На поколението, което навлезе в прогресивната ни литература през сре дата на 30-те години, бе съдено да положи основите, да очертае началните етапи в развитието на съвременната социалистическа поезия и белетристика. В неговите творчески усилия, идейни и стилови търсения в естетическото овладяване на действителността ще открием ония насоки и тенденции, без които е невъзможно да се разбере патосът, идейната категоричност, емоционалната извисеност на „литературата на свободата“. Създател на определени традиции в революционната литература, това поколение има специфични особености, които го обособяват като фактор в историко-литературния процес и определят приноса му в националната култура. Неговата жизнена и творческа съдба се очерта необикновено сложно и противоречиво. То се роди след пожарите на една война, когато обществените и културните явления губят окончателно своята простота и еднолинейност, за да започне съзнателен живот сред изострящи се социални битки, под ударите на освирепелия фаши зъм, под угрозата на нова, още по-страшна война. Оформя се с ранна житейска мъдрост и зрелост, дейно целенасочено и мъжествено, за да създаде здра вото ядро на побеждаващата революционна литература. Това бе една творческа интелигенция, която излиза от народните низини, от бедните и средните градски и селски слоеве и търси своето утвърждение като народна, борческа, революционна сила. Много бързо тя попада в кипежа на социалните борби, много бързо трябва да се определи класово, да се ориентира социално, да намери мястото си на рязко очерталата се барикада. Всяко опростяване на тази класова барикада би било неточно, би довело до опростяване на самия историко-литературен процес. Защото въпреки крещящото противоречие между „отсам и „отвъд двата лагера не са вътрешно единни. В буржоазната литературна фаланга се очертават прослойки и групи, стоящи по-близо или по-далеч от прогресивната интелигенция, а самият пролетарски литературен фронт е в непрекъснато движение и развитие, израства и се консолидира, отхвърляйки от себе си чуждите елементи и привличайки все повече симпатизанти. Картината се усложнява от моментите на взаимно проникване и влияние на левите идеи в официалните литературни среди. За пролетарската интелигенция от 30-те години търсенето на творчески път, създаването на морални устои, определянето на духовни ценности — процеси, характерни за всяка млада генерация - се съчетават неразривно с определяне на класовата позиция, на идейния ориентир.

Всеки значителен писател воюва за читателите си, възпитава ги по законите на своята естетика, и - като правило - обогатява и извежда на ново стъпало техните литературни вкусове и социални въжделения. Пример за това са и найпоследните срещи на днешния читател с новата проза на Павел Вежинов, Слав Хр. Караславов, сбирките на Любомир Левчев - нека не утежнявам списъка с повече имена. Тук много често не формата на литературната творба се оказва решаваща, а доколко и как авторовата идея е въплътена в художествени образи. И от чии позиции! По този въпрос досега са водени много дискусии, понякога се чуваха вза имноизключващи се становища. Вероятно дискусии ще има и в бъдеще. Новото сега е, че се очертава възможността писатели-творци и литературни критици да минат към изграждане модела на нашата социалистическа литература и култура. Това го изисква новият инструментариум на управлението и новите структури в икономиката и духовната сфера. на Мислейки за модела, не можем да не тръгнем от първоизворите. В това отношение достатъчно респектиращо е художественото наследство на Максим Горки, чиято 120-годишнина от рождението предстои да отбележим (28.03. 1988). От края миналия век и до наши дни това творчество се явява отправна точка на разго рещени разговори в живота на цели поколения писатели, естетици, философи. Обикновено се спори за характера и новотата на революционно-пролетарската ли тература, за героя, който тя издига, за естетическите и принципи на превъплъщение действителността - минала, текуща и бъдеща. Спори се също за взаимодей ствието на тази литература с другите нереалистични течения и школи в литерату рата и изкуството на ХХ в. И на този фон - изучаването на особеностите и променливата динамика на съотношението личност общество, свое-чуждо. Тук съ ществено значение имат характеристиката на Максим Горки като типичен представител на руската съветска интелигенция, също и контактите му с изявени творци на в отделни страни, влияли върху общия развой на човешката култура.