Прометей

В творчеството на Байрон името на Прометей се среща на седемнадесет места, но тези споменавания далеч не изчерпват многобройните метафорични Огъ отпратки към древния мит, които пронизват Байроновите произведения. нят като стремящото се, извисеното, склонното да излиза от предписаните му предели, като духовното, божественото у човека, противопоставено на „глината“, „прахта" - на низшето, телесното, зависимото и робски ограниченото у него; при това огънят като похитен, като опасно притежание, като предизвикателство; титаничното страдание; лешоядите, разяждащи самонаказаната гръд гръмотевичното отмъщение на ревнивото небе - цяла поредица елементи на мита са дълбоко проникнали в образната система на Байроновото творчество. От възвеличаването в третата песен на „Чайлд Харолд" на „гигантските умове на ония смъртни, които с мисълта си повторно атакуват пламъка на небето, до пародийното свеждане на възвишеното Прометеево страдание до не твърде ласкателните за човешкото достойнство, но нетърпящи възражение мъки на глада във втора песен на „Дон Жуан" - под една или друга форма митът съпътствува поета от ученическите му години в Хароу до края му в древната родина на огненосеца. Осезаемо е присъствието на самия титан - бунтарството, гордото самотно страдание, мрачната съдбовност, които характеризират байроническия герой, са все черти, които го сродяват с похитителя на огъня. Сам Байрон във връзка с „Манфред" казва, че Прометей „винаги до такава степен е присъствувал в мислите ми, че лесно мога да си представя неговото влияние върху всичко и върху каквото и да било от онова, което съм написал "2. При това титаничното е характерно не само за творчеството, но и за живота, и за личността на поета - за оня мит за бунтовния романтик, който пленява Европа и който води до обявяването му за „трансформация на безсмъртния Прометейна. Ето защо е донякъде парадоксално, че митът за огненосеца, преплетен така плътно и с творчеството на поета, и с мита за поета, не е получил едно по-ма- щабно литературно въплъщение. Пряко на Прометей Байрон посвещава само едно неособено голямо по размер стихотворение.

В своето задълбочено изследване "Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм"1 М. Николчина разграничава четири културни роли на митологичния персонаж Прометей: nохитител на огъня, благодете.'l на човечеството, нарушител и страдалец. Въпреки че авторката все пак отдеJIЯ една от тези роли - първата, б KЛ.~:Jt'tll~ - като основен митоорганизиращ мотив; въпреки че изхождайки именно от нея, тя открива в основата на мита "едно вътрешно раздвоение между положителния аспект на "придобивката, огъня" ("линия на огъня", свързана с Есхилавата интерпретационва традиция) и отрицате.'Iния аспект на "нарушението, кражбата" (".'Iиния на кражбата", свързана с Хезиодавата традиция) , всъщност четирите роли на титана съществуват в един диахронен ред, следвайки една с.1ед друга във времето, дори обуславяйки се една друга според принципа на субординацията. Прометей е похитил огъня и с този си жест се е превърна.'I в благодетел на човечеството; но похищавайки огъня, той е нap!JUlUЛ известни закони, нарушил е порядъка и хармонията, за което е наказан да страда. Тръгвайки оттук, ние сме ск.'Iонни да видим в мито.'Iогемата Прометей други културни (и архетипални) роли, които по отношение на току-що изброените имат доминантно значение. Те съ-съществуват на едно синхронно ниво, в една темпорална плоскост --- не една след друга, но не и една дп друга, а по-скоро една в·ы1 друга, на принципа на онази будистка кукла, позната повече в руския си вариант като матрьошка. На. първо място, в мита за Прометей ние откриваме архетипалния образ б~Нрrо<;, гер о я (в най-обобщен смисъ.п) - героя, пожертва.'I себе си за благото па другите. От своя страна този пра-образ има няколко свои разновидности, на които сега няма да се спираме. На второ място, образът на Прометей съдържа модела на т в о р е ц а, Arн.ttol)py6~ (както в най-пряк, така и в максимално абстрактен аспект), който също се разпада на няко.'IКО разновидности с характерни свои акценти.