пътешествия

Годината 1726 е още в началото си. Шибащите студени дъждове сякаш никога няма да престанат и зимните главоболия все така продължават да измъчват негово преподобие. Но той вече се стяга за път. Работата е най-сетне завършена и макар че сигурно има още какво да се пипне, по-добре е да послуша приятелите си и да не отлага повече. В края на краищата той посвети на тази книга цели Дванадесет години от живота си. Когато я започваше, беше едва на четиридесет шест и оттогава досега не успя ни веднъж да отскочи до Лондон. Беше изгубит и желание за това. А някога прекарваше там по-голямата част от времето си. Тогава беше наивен и вярваше, че каузата на торите е великодушна и разумна, че за да се оправи всичко, достатъчно е да бъдат разгромени безскрупулните виги, чиято единствена цел е собственото обогатяване, и дългът на честния човек е да се посвети на борбата срещу тях. Сега, толкова години след окончателния провал на торите, в ирландското уединение мислите му бяха се избистрили, илю зиите - изгубени и той смяташе... Но всичко това щеше да стане ясно на цяла Англия от книгата, която току-що бе дописал и към която столичният издател Мот, изглежда, бе проявил интерес. И така след дванадесетгодишно отсъствие деканът на съборния дъблински храм „Свети Патрик" пътуваше със своя ръкопис към Лондон. И към безсмъртието. Защото днес може би ще се намерят хора, които не са чували името на преподобния Джонатан Суифт, но неговата литературна рожба, пътешественикът Лемюел Гъливер, е, струва ми се, добре известен на всички. Още от най-ранна възраст заедно с джуджетата и великаните от приказките в нашето съзнание влиза този неспокоен мореплавател, чиято участ винаги го изхвърля на някакви необикновени брегове - ту сред перчещи се из джобовете му педя-човечета, ту сред небрежни гиганти, които го разнасят нагоре-надолу в скован специално за него кафез, ту под летящи по небето магнитни острови, ту при философствуващи коне... „Пътешествията на Гъливер" - не е ли това една от любимите книги на нашето детство? И няма ли да помним до края на живота си как клетият корабокрушенец се събужда на непознатата земя и открива, че е привързан към нея със стотици тънки въженца, така че не може да извие глава или да вдигне ръка, додето по гърдите му напредва авангардът на лилипутската армия? Или как същият той самоотвержено се сражава с два грамадни бробдингнагски плъха върху двадесетметровото легло на своята стопанка?...... Книгата е пълна с подобни занимателни епизоди и след известна преработка тя наистина се е превърнала в едно от най-популярните четива за децата от цял свят. В това отношение съдбата на Гъливер наподобява тази на Дон Кихот - 71 всички от малки знаем за неговите героични битки с огледала и вятърни мелници, за Санчо Панса, за Росинант, за Дулсинея, но колцина са чели автентичния текст на Сервантесовия шедьовър?

Със своя широк пространствен и темпорален обхват e глобалната перспектива най-обещаваща при изследването на културната проблематика, свързана с центъра и периферията. В конкретния случай това е пространството на движенията в най-важ- ните и доминиращи области на българската култура от периода на четирите десетиле тия, чиито условни граници съвпадат с две литературноисторически явления - модернизма и автентизма. Следователно разглежданата тук проблематика ще бъде илюстрирана с литературноисторически материал от края на XIX в. до 1944 г., отразяващ обстоя телствата и промените в съзнанието, свързани с категориите „център“ и „периферия" на културата. Освен това би трябвало да приемем, че пространството и времето, определящи рамките на приетата перспектива, не могат да бъдат изследвани единствено на равнище описание, тъй като в този случай двете категории - център и периферия - трудно ще ни разкрият съществуващите между тях зависимости. А връзката между тях, изразява ща се най-често в противопоставяне и по-рядко във взаимно допълване, предполага необходимостта от функционален подход, съобразен с отношенията на господство зависимост, както и с всички конфликти, напрежения и културни асимилации, които намират или могат да намерят място в комуникационния процес между центъра периферията. И И B Ex definitione понятията „център“ и „периферия" са геометрични понятия и означават център на кръга“ и „обиколка на кръга". Тези значения имат преносна употреба различни области - изразяват отношения на господство и подчинение, на господство и зависимост. В изследванията на литературата и културата с тях си служи литературната и културната география. Без да отричаме нейната приложимост, трябва да обележим, че тези две понятия носят и други значения, които позволяват структурнофункционална интерпретация. Така интерпретиран, центърът се свързва с концентрация, с унификация, също с определени универсалии, които самият той създава и представлява.