Пътищата

В началото на 1982 г. Стоян Илиев защити в СССР докторската си дисертация на тема „Манифести на френските и руските символисти". Нашият читател вече познава неговата книга на тази тема, издадена от „Наука и изкуство". Наистина пионерско е делото на този литературовед, заел се да изясни едни от най-спорните и неразработени проблеми в съвременната ни литературна наука. Веднага чувам опонентите, които ще ми кажат, че и преди неговите книги за символизма е писано немалко, и то от вещи изследователи, но, струва ми се, никой от тях не достигна дълбочината и широтата на възгледите, характерни за трудовете на Стоян Илиев. Истинско събитие за нашата културна общественост беше съставената от него антология с манифестни статии на европейските и американските символисти, излязла под заглавие „Слово и символ" в авторитетната поредица на „Наука и изкуство" „Литературни светове". Благодарение на тази великолепно съставена книга получихме представа за възникването, разцвета и упадъка на това течение, оказало огромно въздействие върху духовния живот през втората половина на XIX и първите десетилетия на ХХ в. Но задъл боченият анализ, който Илиев направи на сим волистическото движение в света, беше само подстъп към неговата основна задача - да проследи пътищата на българските символисти, да намери най-точните формулировки за спецификата на българския модел на символизма и да разкрие обществените и духовните подбуди на творците, които се противопоставиха на традицията на критическия реализъм и потърсиха нови изразни форми, за да изповядат духовните си стремления. Първата крачка към осмислянето на тази все още спорна проблематика в историята на българската литература Стоян Илиев пред- прие с монографията си „Противоречивият път на Яворов". Сега читателите получиха икапиталния му труд - Пътищата на българските символисти" - книга, която си поставя за задача да обори неверните оценки на явле нието български символизъм, оценки, плод на последователно прилагане на социоло гически детерминизъм или пък на прене144 брегване на специфичните закономерности в школата. Авторът обобщава постиженията на българските литературни историци, той тон но посочва приноса на такива изследователи като акад. Георги Цанев, Тодор Павлов, Пантелей Зарев, Ефрем Каранфилов, Стоян Каролев и др., съобразява се с ценните на блюдения в работите на Симеон Хаджи косев, но отива много по-напред от пред шествениците си. По същество книгата „Пъ тищата на българските символисти" е ус пешен опит за преоткриване на школата, първо задълбочено марксическо изследване в нашата литературно-историческа наука, което не само разглежда постиженията на отделните автори, а изяснява генезиса на българския символизъм: външните влияния, феноменалното, националноспецифичното в школата, противоречията между българските символисти, техния литературен бит: спи сания, алманаси, сборници, манифести, кни ги. Стоян Илиев убедително доказва, че българският символизъм не е мода „шан тиклер", а литературно явление, което намира своето оправдание и основание в общественото движение и в духовните търсения на българи те през определен период от най-новата ни история.