Разговори за литературната критика в Полша

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първият тласък за дискусията, посве тена на литературната критика, даде младият критик Анджей Кийовски, като в разговора си с трима от най-изтъкнатите полски писатели - Ярослав Ивашкевич, Казимеж Брандис и Вилхелм Мах обвини съвременната полска литература в редица смъртни грехове: тя не е съумяла да намери ново тълкуване на обществената ангажи раност на писатели, което да замести предишната, вече отхвърлена формулировка, не е успяла да постигне съзвучие със съвременната световна литература, образът на човека, който тя създава, бил остарял в сравнение със съвременните знания за човека и най-после тя е скъсала връзките си с традицията. Тримата изтъкнати писатели, които взеха участие в разговора, не само победоносно отхвърлиха обвиненията, но и минаха в контраатака, като от своя страна заявиха, че литературната критика боледува от остра микромания и липса на перспективи, рови се в книги на отделни автори, без да види това, което те създават като съвкупност, липсва и по-широк поглед и умение да синтезира. Друг неин недът е пълната липса на доверие към родната почва и към нейната плодовитост. Критиците често като хипнотизирани виждат само свое собствено Тълкуване на обществената ангажираност на писателите или издигат в култ някой чужд писател и всички творби, които им се предлагат от полските творци, възприе мат като ценности с вторична стойност в сравнение с чуждите образци.
    Ключови думи: Ватман, нервният, пътник

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В историографията на възрожденската ни литература винаги е подчертавана огромната роля на повествителния спев "Горски пътник" за развитието на новобългарската поезия. Обикновено той е определян като "първата национална поема", "първата революционно-романтична поема в българската литература" (Г. Димов). Изтъквано е изключителното му влияние върху съвременниците - не само върху поетите Ботев и Вазов, но и върху творци като Каравелов, Друмев и Войников. За съжаление тези твърдения остават твърде общи, без да се уплътняват в един по-конкретен литературен анализ. Найчесто стигаме до констатациите на очевидното - че през 60-те години на деветнадесети век пръв Раковски прави опит да изобрази "героя на своето време" - бореца за свобода, след което този образ се налага като централен обект на художественото претворяване в литературата на късното Възраждане. Целта на този текст е чрез по-внимателно вглеждане в поетиката на спева и по-специално върху начина за конституирането на повествователното да се провиди една тенденция в развитието на възрожденската словесност, която е важна за "раждането на новото" (Н. Аретов) в тогавашната белетристика. Спецификата И се състои в боравенето с речевия акт разказване във фолклорната комуникативна ситуация, което поражда сходни структури в поетиката на възрожденската поетическа и прозанческа словесност и очертава един своеобразен домашенпът на нейното развитие. Оказва се, че дори да подценим като фактор конкретното могъщо идеологическо и художествено въздействие на Раковски върху Каравелов, ранната проза на писателя наподобява по конституирането на повествователното в своята поетика спева "Горски пътник" и това е по-скоро закономерен резултат от взаимодействието на литературната и фолклорната знакова система, от сблъсъка на устния и писмения дискурс в социокултурната ситуация на късното Възраждане.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Повествителният, спев, Горски, пътник, Раждането, Новото, възрожденската, белетристика