Радулов

Сава Радулов е един от зидарите на българското училищно дело, който влага всичките с сили и способности в градежа на една учебна система, дала толкова големи резултати през епохап на Възраждането, регламентирана след Освобождението с редица законодателни и административа наредби, вляла се в живия организъм на нашата народна просвета. Близо половин век той работа с нестихващо усърдие на това поприще, воден като всички възрожденци от любовта си към народа, към многострадалното си отечество, за което е готов както всякога, да върви там, където го извик ползата отечествена". И ако временно напуска учителската служба, то е само за да продълж образованието си, да попълни знанията си, да усъвършенствува методите и стила на работата си като педагог и в крайна сметка да утоли поне малко жаждата си за култура. Ала Сава Радулов не се задоволява само с пряката си учебно-възпитателна дейност, а гледа по-надалече, отива по-нататьк поема бремето на книжовник и участвува в книжовния живот на поробената страна от 1843 г когато се появяват първите му учебници, до 1885 г., когато излиза от печат най-обемистият ку труд - преводът на „Самодеятелност" от Самуил Смайлс. Учебникар, преводач, публицист, той работи скромно и трудолюбиво на културно-просветната нива и подкрепя всяка проява, по-малка или по-голяма, която цели да подпомогне българските деца и юноши в тяхната любознателност духовен подем, да издигне интелектуалното равнище на ограмотените хора, на народа. Той е между първите, които се отзовават на повика да се създаде общобългарско научно-книжовно обединение и пряко участвува в учредяването и укрепването на Българското книжовно дружество, чийто рев ностен член остава до смъртта си. Своята родолюбива просветна дейност честният възрождене завършва, като в края на живота си завещава всичките си спестявания на Министерството на в родното просвещение с пожелание „от процентите на парите да се возпитава един ученик от моето родно място Панагюрище в някое учебно заведение, в каквото ще позволят средствата". Всички свои помисли, чувства и мечти, където и да се намира и работи - в Смирна, Одеса Болград или Варна, - Сава Радулов отправя към това свое „родно място". Измъчван от носталга която постоянно подхранва въображението му, той е готов да идеализира Панагюрище и неговата природа, да го славослови, да го смята едва ли не за най-приятния и красив кът в България. Още в първия си учебник „Стихийни уроци землеописания" младият учител вмъква в този превод о гръцки език едно свое самостойно описание на Панагюрище, описание картинно и живо, нелишено от емоционални нотки, от колоритни детайли: „В растоянии 6 часи на север от Пазарджик ест село Панагюрище, на едно изрядно местоположение. С една страна возвишаемите мало по мало на север планини, кои окончават в четирех верхах во образ амфитеатра, а с другата на полудне равнитеку поля, представляват го весма угледно и красно. Реката, която тече посреде него, многажди побесня ва наводняема толико, щото относи домове и рукоделни: откуду е получила и име Луда Яна. Тука в старину се е собирал панаир, което свидетелствува името на селото Панигюрище и на двете му махали Мараш и Караманец, подобно и днес се стичат в него от сичките окрестни села купции продавци и торгуват секоя субота.