Раните

Понякога на човек му се иска, като прочете една книга, да сподели публично впе чатленията си и размислите, които е породила (ако е умна и може да породи размисли), защото умната книга, не казвам интересната, е много рядко явление в нашия динамичен живот... Фалшивите дни от живота ни, които сме преживели или живеем, изгубените идеа ли на младостта или илюзиите, които дълго са ни люлели, не могат да отглеждат повече наивността ни, романтичните ни видения в края на ХХ век, който се оказа в същността си твърде брутален, разрушителен, екстремален, военолюбив, революционен и безпардонен към „детските ни игри“, към заблудите ни, че така бързо „света ще обновим". Твърде кратки срокове дава на твореца нашият век с цялата си многопосочност и динамичност, с техническите и демографските взривове, с оголените си нерви, за да можеш да продължиш заблудите си и творческите си експерименти, за да можеш да си вярваш, че продължаваш да съществуваш във времето. Изведнъж се оказа, че вче рашните произведения, които сме написали, някои от тях губят бързо значението си или най-малкото приличат на дрехите на плашило, което е изпрано от дъждовете и стърчи, никому ненужно.... Не мога да скрия убеждението си, че всички онези „агитационни строфи", пришили крилата си с вдъхновение на бригадирски маршове, петилетки и политически акции, свършили добре работата си навремето, са вече извън трайните ценности на духа на народа, защото суровите закони на живота и времето не прощават на никого, както не мога да се съглася и с тези рустикални мислители", че е било по-достойно да възпяваш калинката, кадънката, паяците, дъждовните червеи, глухарчетата, т. е. фауната и флората. Оказа се, че „темата" на поезията може да бъде всякаква, стига да го има в нея човекът, негово височество Човекът, стига творецът да е улучил ябълката върху главата на собственото си дете като Вилхелм Тел. Твърде нашироко започнах да размишлявам, когато прочетох книгата на Богомил Райнов „Краят на пътя", стихове, изд. „Народна младеж", 1988 г. Защото тази книга ме провокира за това встъпление и защото реших да разсъждавам на глас, да изричам онези думи, които показват най-точно отношението ми към новите стихове на Богомил Райнов, макар за ми е посипвана" неведнъж главата с пепел за откровенията ми от не един самозабравил се „стихотворен шлагерист“, защото не похвалих книгите им, които, проектирани в утрешния безкомпромисен ден, ще бъдат още по-безлични като литературни изяви.