Реализм

Проблемът за условността в реалистическото изкуство продължава да бъде един от най-интересните и все още дискусионни въ проси в марксистката естетика, въпреки че безусловното и отрицание вече може да се счита за анахронизъм. Днес и най-скептично настроените са принудени да я признаят като естетическа реалност в социалистическото изкуство, доказала категорично своята плодотворност. И ако все още около нея се водят научни полемики, то въпросът вече не се свежда до това, възможна ли е условност в 155 реалистичното изкуство и има ли право на съществуване. Дискусията в Съветския съюз през 50-те и 60-те години накара всички да се вгледат по-внимателно в реалистическото художествено наследство и да открият не един пример на успешно, с висок идейноестетически ефект използуване на условността като прийом за изграждане на художе ствения образ. В съветското литературознание получи всеобщо признание понятието „Форми на художествено обобщение“, което фактически „узакони" различни способи на реалистическа типизация. И днес споровете се отнасят поскоро до уточняване номенклатурата" на тези форми, след които условността съще ствува неизменно наред с жизнеподобието. Друг аспект на споровете е имат ли различните форми на обобщение в реалистичното изкуство, в това число и в социалистическия реализъм, някакво предимство една пред друга или трайните художествени достиже ния възникват преди всичко на основата на жизнеподобните форми. Струва ми се, че в тази полемика, която още бушува на страниците на съветските списания, най-правилна е позицията на онези учени, видно място сред които заема големият познавач на бъл гарската литература Д. Ф. Марков. Той ратува за равноправие на различните форми на обобщение и счита еднакво неубедителни както апологетите на жизнеподобието, които неизбежно подценяват значението на условността, така и онези, които твърдят, че именно тя определя постиженията на съвременното изкуство и неговата перспектива в бъ деще. Тази гледна точка е най-ползотворна не защото компромисно примирява двете противоположности в златна среда", а защото изхожда от диалектическото движе ние и развитие на реализма като метод, от самия литературен процес. Неслучайно тези учени са заети с обяснението на стиловото многообразие в литературата на социалистическия реализъм, стремят се към създаване научно обоснована типология на стиловите явления и процеси. Всеки случай началото на тези научни търсения може да открием в ожи вените дискусии около условността, които утвърдиха убеждението, че социалистиче ският реализъм е изкуство на многобройните възможности. В резултат на тези спорове се породиха опитите за задълбочено изясняване същ ността и развитието на различните форми на обобщение на основата на конкретен мате риал и като се спазват всички закономерно- сти и принципи на цялостния идейно-естетически анализ. Принос в това отношение е книгата на младия съветски учен Виктор Дмитриев „Реализъм и художествена услов ност". Две са задачите, които авторът си поставя за разрешение: да докаже съществуването на реалистическа условност в произведенията на големите руски реалисти от XIX в. и в социа 156 листическата литература не като епизодично явление, а като традиция, както и да изслед ва нейната природа и специфични възмож ности за реалистическа художествена типизация. Впрочем тук трябва да прибавим още и задачата да се покаже различният художе ствен ефект от използуването на условността в реалистическото изкуство и в модернизма. Тези цели определят както структурата на книгата, така и самия подход в разглеж дането на отделните проблеми. Още в нача лото Дмитриев, убеден в безплодността на общите разсъждения, декларира своята позиция, която превръща в ръководен принцип до края на своето изследване. „Художествена условност като такава - пише той - не съ ществува вън от цялото... Анализирайки условността обособено, само като прийом, малко нещо ще постигнем." Действително не може да се говори за условност изобщо, а конкретно-исторически, изследвайки ней ната функционалност, художествена целесьобразност и закономерност във всеки конкретен случай. Това положение има принципно значение особено в сравнение с изку ството на модернизма.

Научната проблематика, свързана с изследването на теорията на социалистическия реализъм, неведнъж е поставяна в основата на работите на съветските литературоведи и колегите им от социалистическите страни. Ще споменем само, че в литературната наука има интересни наблюдения, осъществени при анализа на социалистическо-реалистическата художествена литература, а това вече позволява теоретически да се обобщят проявите на метода. Монографията на съветския литературовед А. Н. Иезуитов е добро доказателство за непресекващия изследователски патос в изу чаването на естетиката и поетиката на социа листическия реализъм. Онова, което прави впечатление в подхода на автора към специ- фичната материя, ориентирана към изясняване на теоретическите особености на социалистическия реализъм, еметодът на литературо веда. Както сам отбелязва Иезуитов, изслед ването на социалистическия реализъм все 1 Ще посочим имената на автори като Д. Ф. Марков, А. И. Овчаренко, А. И. Мет- ченко, В. В. Иванов, С. М. Петров. Източно- Германските и чехословашките литературоведи също имат дял в разработката на теоретичес ките въпроси на социалистическия реализъм с книгите: Zur Theorie des sozialistischen Rea- lismus. Berlin, 1974; Einführung in den soziali- stischen Realismus. Berlin, 1975; Zb. O soziali- stickom realizme, Bratislava, 1976. 146 още има екстензивен облик (с. 4). Натрупан е богат и разнообразен материал, който трябва да бъде проучен с оглед на неговата съотноси мост с принципите на социалистическия реа лизъм. И въпреки немалкото изследвания на литературоведите-марксисти теорията на социалистическия реализъм е недостатъчно изявен аспект в литературознанието. В същ ност постигнати са значителни успехи в изу чаването на социалистическия реализъм, систематизирани са основните принципи в не говата естетика, а така също и своеобразието на формите в поетиката му. Все още обаче в литературната теория не епостигната онази резултатност, която покойният съветски лите ратуровед А. И. Белецки определя като проб лем за синтеза в литературознанието. Много основателна е загрижеността, с която Иезуитов посочва неизяснеността на категорията художествен метод в онтологи ческо отношение, което е предпоставка за възприемане на закономерностите и особеностите, проявяващи се при художественото усвояване на новаторските принципи в изкуството. Раз бира се, не само изследването на онтологията на метода определя перспективността на лите ратуроведческите проучвания. Споделяйки ста новището, че социалистическият реализъм е своеобразна естетическа система, авторът за става на здрава методологическа основа. Тази постановка се възприема от немалко съветски литературоведи, които откриват в нея потвърж дение на мисълта за новаторския характер на художествения метод. Приемливо е да се пристъпи към проучването на естетическото свое образие на метода с мярката на системно-струк турния анализ. Подобен подход към художествената литература е практически резултатен тогава, когато не се абсолютизира системността" на метода, а се използува това негово свойство, за да се проникне до същността на съставните компоненти, до структурата. Вниманието на литературоведа е насочено към изясняване на особено важни проблеми от теорията на социалистическия реализъм: анализ на основните компоненти на естетическата му структура, типология на връзките с останалите художествени методи, а така също и от носителната самостоятелност в развитието и обогатяването на естетическата система на метода. Така определени, насоките на изсле дователските задачи подчертават особената актуалност на труда.

Обикновено за сериозността на една научнотеоретична конференция се съди по концептуалната дълбочина на поставените на нея проблеми. Тъкмо този съществен белег характеризира материалите, съставящи сбор ника „Социалистический реализм сегодня" - резултат от научнотеоретичната конферен ция „Новото в теорията на социалистическия реализъм“, състояла се през пролетта на 1975 г. в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС. Общо сборникът предлага двадесет и две статии, центрирани около четири основни проблема: социалистическият реализъм като качествено нов тип художествено творчество, поетиката на творческия метод, основни тенденции в развитието на литературата на зря лото социалистическо общество и интернационалното значение на литературата на социалистическия реализъм и идеологическата борба на съвременния етап. Докато в материалите, трактуващи последния проблем, доминира теоретико-идейният патос и, общо взето, имат с изключение на статията на Т. Мотильова („Нравствената проблематика като сфера на проявление на партийността") ,, осведомителен" характер, то в останалите дискусионният градус е твърде висок, поле 139 мичността - ярко изразена. Нормално е при ограничените възможности на една рецензия интересът ни да бъде насочен преди всичко към тях. Тематичен фокус за повечето работи, включени в сборника, е проблемът за поетиката на социалистическия реализъм като исторически отворена система от художествени форми, повдигнат от изтъкнатия съветски литературовед Д. Ф. Марков. За концептуалния характер на мислите, изказани от Д. Ф. Марков, както и за тяхната теоретико-методологическа зрелост можем да съдим от факта, че почти няма участник в конференцията, който да не се докосва до тях. Нещо повече, принципиално да не ги споделя. Че отделни моменти от тезата на Д. Ф. Марков за поетиката на социалистиче ския реализъм, както и формулировката му за художествената правдивост като основен разграничителен критерий между реалистичните и нереалистичните форми на художе ствено обобщение се нуждаят от уточнение, еочевидно. Сам авторът в началото на 1977 г. доразви и изясни концепцията си в отделна статия, отпечатана на страниците на сп. „Вопросы литературы". Но би било несправедливо да се атакуват частичните възраже ния на отделни участници в конференцията от гледна точка на работа, появила се по-късно. Още повече може би тъкмо тези възражения подтикнаха Д. Ф. Марков и към напи сването на статията „Исторически отворена система за правдиво изображение на живота (За нови аспекти при обсъждането на проблемите на социалистическия реализъм през последните години)", препечатана и у нас. Строго погледнато, на конференцията възгледът на Д. Ф. Марков за „отвореността " на социалистическия реализъм има един единствен опонент - Г. Н. Поспелов. Както шеговито отбелязва Лев Якименко, работата на Поспелов е по младежки разпалена“. Тъкмо поради това си струва и по-внимателно да проследим диалога между двамата литературоведи. За Г. Поспелов подозрителна преди всичко е категорията форми на художествено обобщение", предложена от Д. Ф. Марков: „Новата категория, иронично-загрижено вмята Поспелов, възниква очевидно не от собствено теоретически съображения" (с. 84). Освен това смущаващо според него е и твърдението на Д. Фьодорович, че „мяра на естетическите рамки на социалистическия реализъм е широката платформа на художествена Основателно В. А. Дмитриев твърди, че този проблем днес е начало на нов етап в изучаването на социалистическия реализъм. Вж. Вопросы литерауры, 1977, кн. 11, с. 210. 2 В същност „диалогът е с по-стара дата. Вж. статията на Д. Ф. Марко в. Проблеми на поетиката на социалистическия реализъм. - В: Современные проблемы социалистиче ского реализма. М., 1976. правдивост". Естествено възниква вып росът, какво в същност подхранва подозрението на Поспелов. В статията си „За теоретическите основи на поетиката на социалистическия реализъм" Д. Ф. Марков ясно посочва, че въпросът за формите на художествено обобщение е въ прос за поетиката на творческия метод на социалистическия реализъм: „Става дума за различни видове художествено обобщение, т. е. в същност за различни видове (способи, принципи) на типизация" (с. 107). С други думи, въпросът за различните форми на художествено обобщение е въпрос за сетивнопредметното, пластично-конкретното постигане, материализиране, „оформяне“ на идейно-емоционалния заряд на художествения образ-творба; въпрос за осъществената „в материал", за реализираната със средствата на словото правда. Или, казано по друг начин, за изобразителния аспект на художе ствения образ, за „неговото (като особена идея-подобие) необходимо сетивно битие, което чрез съответствието си с действителните явления превръща в сетивна реалност за другите субективното състояние и оценка на индивида художник "

Проблемите на социалистическия реализъм занимават, вълнуват творците и учените от целия свят. Стотици са монографиите, които излизат в различни страни, посветени на тоя художествен Метод. Вече става непосилно за отделния учен да обозре тая огромна литература. Само учен като Е. Ф. Трушченко, който е посветил изцяло творческите си сили за изучаването на социали стическия реализъм и който чрез всекидневната си работа във фундаменталната библиотека на Академията на науките на СССР е свързан не посредствено с тези проблеми, може да си постави за задача и да създаде труд като излезлия през миналата година в Москва „Социа листическият реализъм в съвременния свят Още в началото на книгата ученият сочи двой ствения подход към проблематиката на тоя ме тод - резултат от класового, идеологическото разслоение на съвременния свят. Методът на со циалистическия реализъм, както и научната тео рия на марксизма-ленинизма, са тясно свързани с борбата на работническата класа, на трудовия народ за тържеството на социалистическия идеал, за утвърждаването на мирен, съзидателен, красив ищастлив живот на земята. Това определя отрицателното отношение, борбата на реакционните сили в света срещу този метод. Новият момент в това отношение е замяната или по-скоро съче таването на голото пропагандистко отрицание с прийомите на идеологическата диверсия, с включ ването в борбата на истински специалисти, които, разкривайки истината, що се отнася до миналото, 137 използвайки полуистината, що се отнася до настоя щето, да „доказват, че тоя метод, че литерату рата и изкуството, свързани с него, нямат" бъдеще. В изпълнението на тази задача особени надежди се възлагат на ревизионистите, на тези, които довчера са били привърженици на тоя метод, познават нещата „отвътре" и могат да изиграят ролята на троянския кон. Характерна в това отношение е дейността на полския литературовед Е. Можайко. Той завършва Краковския университет, през 1964 г. защищава там докторска дисертация, а сега е професор в Ка нада. За написване на книгата „Социалистически реализъм.

В изучаването на проблемите на со циалистическия реализъм в българското литературознание определено се налага идеята за приемственост. През 50-те го дини началото полага акад. Тодор Павлов. Опирайки се на постиженията на съветската литературна мисъл, нашият изтъкнат философ последователно разработ на схващането, че социалистическият реа лизъм не е догма, а жив, развиващ се творчески метод. Академик Тодор Павлов е един от първите теоретици, които отстояват разбирането, че социалистическия г реализъм не бива да се ограничава в рамките на отразяването на живота във „формите на самия живот" като единствено изискване към твореца, че поня тието реалистичност не бива да се отъж дествява с реализма като творчески ме тод. На него принадлежи и плодотворната мисъл за обогатяването на социа листическия реализъм на базата на творческото усвояване на най-ценното от пое тиката на останалите творчески методи, Разкривайки същността на социалистичес кия реализъм, акад. Тодор Павлов поста вя въпроса за наличието на различни форми на художествено обобщение (реа листични и романтични форми при Хри сто Смирненски), което е съвършено нов момент в развитието на теорията на новия творчески метод. Редица от тези идеи получават своята по-нататъшна разработка в статии и мо нографии на Георги Цанев, Пантелей Зарев, Пенчо Данчев. Но най-последовате лен в разработване на проблемите на социалистическия реализъм е Васил Колевски. След книгите му „За социалисти ческия реализъм" (1959 г.), „За литературата на социалистическия реализиъм ((1977 г.), двутомника „Избрано" (1985 г.), „Социалистический реализм. Теория н творчество" (1985 г.) се възприема като главна книга, като потвърждение на схващането на автора, че „социалистическият реализъм е качествено нов художествен метод. " През последните години в съветското литературознание се появиха редица ста тни и монографии, посветени на актуални проблеми на социалистическия реализъм. В тях се открояват някои закономерности, които и до днес остават дискусионни. Това е преди всичко предлаганата от Д. Ф. Марков идея за социалистическия реали зъм като открита естетическа система, обе диняваща различни форми на художестве ното обобщение. Ценното в тази теоре тична постановка е, че само по такъв начин може да се обясни естетическата същност на някои от произведенията на Владимир Маяковски или Бертолд Брехт и тяхната принадлежност към литерату рата на социалистическия реализъм. Схва щането на Д. Ф. Марков намира потвър ждение и в развитието на съвременната съветска литература - достатъчно е да припомним споровете около романите на Чингиз Айтматов „И дольше века длится день" и „Плаха" или романът на Влади мир Орлов „Алтистът Данилов". Подкупва в тази концепция и вниманието към естетическите проблеми на социалистичес кия реализъм.