Редакционна

Преди време тази тема легна в основата наинтердисциплинарна научна конференция, организирана от раз.лични звена на БАН, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Съюза на учените. В края на оживените дискусии се роди идеята за създаване на Дружество за изучаване на XVIII век, което да обединява специалисти от различни научни дисциплини. Това дружество вече е факт, то има своите международни контакти и организира няколко научни форума. Финансови и организационни проблеми попречиха събраните материали от конференцията да бъдат публикувани в сборник. "Литературна мисъл" предлага на читателите си разгърнати варианти на някои от докладите, които имат литературоведска насоченост.

В тази книжка на списанието публикуваме втората част от статиите, посветени на темата „Право и литература“. Тя е интерпретирана от философска, литературнотеоретична и психоаналитична перспектива. Поставят се въпросите за възможните съдебни и читателски грешки, за двойничеството и отцеубийството. Анализира се кафкианското разбиране за закона и напрежението между справедливост и легалност. Чрез наблюдения върху постановки на Хегел се разсъждава върху понятието за най-висше благо. В ключа на М. Фуко се допуска съществуването на специфична форма на литературна трансгресия. Не остава неразгледан и проблемът за участието на изкуствения интелект в съдебната практика, а също и този за репресивния и еманципаторския потенциал на закона. Тематичният блок е подготвен в партньорство със семинара „Литература и право“ на секция „Етически изследвания“ към Института по философия и социология при БАН и с катедра „Теория на литературата“ на Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“.