редактор

Месечно издание (всеки брой от 64 страници) на Естонската академия на науките и Съюза на естонските писатели, излизащо в Талин. В сегашния си вид „Кеел йа кириандус" се появява едва през 1958 г., но то еплод на една дълголетна национална традиция с генезис в революционните събития от 1905 г. Предходници на „Кеел йа кириандус“ са „Еести кеел" от 1922 г. и „Еести кеел йа кириандус от 1940-1941 г. От 1958 г. естонското фило логическо списание подновява своето съще ствуване. Езикът се споменава наистина на първо място, но в съдържанието той все пак не заема централно място - на езикознание- „Език и литература" (бел. пр.). 2 Естонски език" (бел. пр.). 3. Естонски език и литература" (бел. пр.). то днес е отредена само една трета от общия обем. Литературоведската тематика дава облика на списанието, определя актуалното му професионално равнище. Страниците на „Кеел йа кириандус" са открити както за теорията на литературата, така и за литературната история и критика - макар това деление на литературознанието да етвърде условно. Защото, както е известно, нито историята на литературата, нито критиката са възможни без познаване на теорията, а теорията от своя страна не стои извън времето, нито пък е безкритична. И публикуваните в списанието теоретични студии нямат само теоретичен характер. Така например младият литературовед Юри Талветс не така отдавна (1980, в бр. 11) изследва проблема за литературното време и пространство въз основа на чужде странен литературноисторически материал. В същия брой е и студията на Мартин Нейтал относно понятието за субективно и обективно време в днешната естонска литература. А 163 Нафтоли Бассел в едно сравнително изследване (1981, бр. 3) съотнася пътеписите на писателя Леннарт Мери към многонационалния контекст на съвременната съветска литература.

През лятото на 1888 година довчерашният студент в Лайпциг К. Кръстев се връща в България с диплома за завършено висше образование. Нещо повече - той вече е д-р К. Кръстев. Връща се и с много планове, идеи и мечти за литературно-критическа, преподавателска и обществена дейност. А наред това и с твърда воля за борба с примитивните условия, които пречат на всеки опит за системен труд, за по-висш полет на духа. Една от първите му грижи, след като бива назначен за директор на педагогигическото училище в Казанлък, е да създаде свой периодичен печатен орган, своя литературна трибуна. За тази цел той основава учителско дружество, което започва да издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество" (1890). Младият двадесет и четиригодишен редактор поема в ръцете си цялата работа по издаването и редактирането на излезлите шест книжки. На следващата година той се заема да издава ново списание - Критика" (1891), което му дава възможност да развие на поширока основа своите литературно-естетически идеи. Но и това краткотрайно издание е само опитно поле, един своеобразен литературно-критически плацдарм за по-голям скок. След него идва сп. „Мисъл", оставило дълбоки следи в развитието на нашата художествена литература, критика, естетика и пр. (1892- 1907), а след спирането му излизат два тома „Мисъл" (1910)- - един наистина представителен литературно-издателски епилог на списанието.