Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Допускам, че мнозина ще споделят първоначалното ми съмнение: не ни ли изправя пред анахронизъм това ефектно и обвързващо заглавие? Затова на първо място според мен заслужават внимание моментите, които са и оправдание на смелото авторово хрумване. Поемайки един голям риск, Вл. Топенчаров се е опазил от всякакви увлечения, като е потърсил необходимите разграничи телни белези между изключителното дело на Константин-Кирил Философ и основното съдържание на европейския Ренесанс. Внушението за дистанцията между сравняваните явления идва по няколко линии - преди всичко в хронологически смисъл. Уникалното начинание на солунските братя е само „предчувствие", „далечен тъ тен на бурята, която ще се разрази няколко века по-късно в Европа“, „символ и предвестни к на този европейски час". Успоредно с това се осъществява една съ поставка, която откроява и количествено разликата - в подвига на Кирил и Методий „се намират рационалистически зърна, които ги поставят в далечния авангард на голямото движение, което ще достигне до европейския хуманизъм". Най-сетне авторът постига и точно съотношение в качествен аспект, като споменава за социалните, икономическите и културните условия, както и за непосредствените перспективи на ренесансова Европа, определящи по-високата фаза на развитие по отношение на условията в ІХ в.
    Ключови думи: Константин, Кирил, философ, Ренесанса, Владимир, Топенчаров

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Джий Е. Хауард е преподавателка по литература и теория на кри тиката в университета в Сиракюс, САЩ. Нейният интерес към новия историзъм в ренесансознанието се обуславя не само от чисто теоретичните и занимания, но и от собствените и изследвания върху този период. Книгата и „Шекспир и изкуството на оркестрацията: Сценични техники и зрителска реакция" е публикувана през 1984 г. В своя най-нов труд професор Хауард анализира политическите измерения на антитеатралния дискурс в ренесансовата култура. Заедно с М. О'Конър тя е редактор на книгата „Пресъз даването на Шекспир" (Лондон, 1987). Настоящата статия е отпечатана в списанието „Инглиш литерари ренесанс", т. XVI, 1986 г., с. 13-43. Стивън Грийнблат е един от най-ярките представители на новата исто рическа критика в Англия и САЩ. Първата му книга, издадена през 1980 г., е „Ренесансовото себеизграждане: От Мор до Шекспир". Впоследствие, както отбелязва и Хауард, Грийнблат бива привлечен от по-различна проблемати ка - от отношението на литературната творба към нелитературните текстове на съответната епоха, при това разглеждани не просто като контекст на тази творба, а като по-отчетливи проявления на същите ония социални механизми, извикали на живот и формирали и самата нея. Статията „Невидими куршуми: Ренесансовият авторитет и неговото под риване, „Хенри IV и „Хенри V" е добра и много популярна илюстрация на Грийнблатовата критическа методология. Тя се появява за пръв път в „Глиф 8" през 1981 г. и е препечатана от Джонатан Долимор в сборника „Политически Шекспир", който представя най-доброто, създадено от новите историци (или „културните материалисти") през последните години.

    Ключови думи: новият, историзъм, Изследванията, върху, Ренесанса

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The author adduces examples from French travelogue books, as well as from novels and poetry, which reflect different contacts between Christians and Muslims in the Balkans. The presentation of the evil “Turk” is deduced against the background of the Christian virtues (16th-17th century) and the Western (Catholic in particular) interpretation of specific images. The evolution of France’s conceptions is followed about the Ottoman Empire and the image of “the Turk” related to it, which had acquired an enlightening colouring.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Образът, турчина, между, Ренесанса, Просвещението