революционна

През 1872 г. на страниците на в. „Свобода" Каравелов заяви: „А бездарните писатели, неспособните вестникари, полуобразованите учители, невежествените проповедници и безглавите“ публицисти са морални убийци. Петнадесет дни преди героичната си смърт в първия брой на в.., Нова България“ Ботев дописваше революционния си завет: „Журналистиката е едно от първите средства за революцията... Поддържането на един истинно революционен и народен лист е само по себе си голяма помощ. "2 Двама изключителни творци, редактори, революционни дейци и мислители, направили периодичните си издания образец на действена и завладяваща журналистика, бяха загрижени за нейното настояще и бъдеще. Каравелов и Ботев нямаха възможност да разгърнат публицистичните си възможности в кървавите пристъпи на борбата. Редактирал първия брой на „Нова България“, журналистът стана войвода и след броени дни „найде" своя гроб „В редовете на борбата“, както беше предвещал преди няколко години поетът. Съд бата на Каравелов не беше по-честита. Оттеглил се от активна революционна дейност, заподозрян от някои свои съвременници в родоотстъпничество, бившият редактор на „Свобода" не можеше да издава свой революционен орган, да печата в революционните български издания. През 1875 г. той публикува анонимно две свои статии във вестника на Кириак Цанков „Балкан“, през 1876 г. сигурни данни за сътрудничеството му в български периодични издания все още няма. Големи имена на журналисти и публицисти по време на Априлското въстание У нас липсват. Въпреки това революционните ни вестници от този период са инте ресни. Заслуга за това имат не само драматичните събития, които те отразяват. На страниците им се чувствува „присъствието" на двамата корифеи на възрожденската ни журналистика и публицистика Каравелов и Ботев - вестниците, които те редактираха, бяха създали традиции, на които неспокойната 1876 г. даде конкретен идеен смисъл и богато творческо съдържание.

Твърде обемно по съдържание, понятието „революционна поезия" дава основание за различни трактовки. Това е поезията на непосредствените участници в революционното движение, често създавана в затворите, концлагерите, партизанските отряди, но това е и поезията, отразила в една или друга степен революционните идеали на да дена епоха, без нейните създатели да са били непосредствено свързани със самата революционна борба, дори понякога без да приемат много от формите на нейната обществена изява. Неслучайно Ленин нарече Лев Толстой огледало на руската революция" от 1905 г., макар че според собствените му думи той не беше я разбрал" и дори се беше отстранил от нея", но същевременно като всеки велик художник я бе отразил в най-сложната и и противоречива същност. Особеностите в стила на руската и българската революционна поезия се обуславят, от една страна, от самата и естетическа и социална същност, а, от друга, от общите процеси на литературното развитие, в които тя се включва. Именно идейно-емоционалната насоченост на революционната поезия и нейната обществена функция определят характера на основните стилови линии, чрез които тя се изявява художествено - високия граждански стил“, отразил най-пълно революционните и идеали и гражданския й патос, „фолклорно-песенния“ и „разговорно-битовия стил", чрез които се осъществя ва пряката и връзка с народа и с неговата естетическа култура. От своя страна етапите, през които преминава развитието на руската и българската революционна поезия през ХІХ и първите десетилетия на ХХ век, обуславят и промените в тяхната стилова изява. Твърде различни са културно-историческите условия, определящи това развитие, тъй като през XIX век Русия е могъща самостоятелна държава с вековна национална култура, а България се намира под османско робство с трагически прекъсната литературна традиция. Различен еи характерът на революционните борби, обуславящи гражданския патос на тази поезия. В Русия те носят преди всичко социален и политиче ски заряд, насочен срещу класовия гнет на помешчици и капиталисти и срещу неограни чената власт на монарха. В България доминира национално освободителният облик на борбата срещу турските нашественици. Революционната поезия в Русия се изявява естетически чрез напълно изградените литературни направления на романтизма и реа лизма, а в България, дори и през втората половина на века, все още не може да се го вори за естетически изградени и теоретично осмислени художествени методи. И все пак в развитието на руската и българската революционна поезия се набелязват редица типологично сходни елементи, породени от самия и идейно-емоционален патос на дъл бока болка от страданието на народа, на ненавист към потисниците, на оптимистична вяра в бъдещето.