ритъма

Във всички езикови общности съществуват две различни езикови системи: на Практическия съвременен език (нататък ПЕС) и Стиховата реч (нататък СР)2. В социалната практика ПЕС обикновено се употре бява при непосредственото общуване, а СР се свързва с текстове с потрайно значение. Последните могат да бъдат литературни и нелитературни: граматически и аритметически правила, закони от гражданското законодателство и други текстове, които трябва да се запаметяват. В художествената литература ПЕС намира място в така наречената „проза“, а СР в „поезията“.

През първото полугодие на текущата година Научният съвет на Института за литература при Българската академия на науките взе решение да бъде присъдена научна степен „Кандидат на филологиче ските науки" на старши преподавателя във Факултета по славянска филология на Софийския университет „Климент Охридски" - Георги Митрев Марков и на ре довния аспирант към Института за лите тарура - Атанас Василев Славов.

Георги Бакалов е едно от най-забележителните явления в историята на на шата култура след Освобождението. Надарен с неизчерпаеми сили и изключителна работоспособност, той се увличаше в много области на обществения и култу рен живот. В нашето съзнание обаче неговото име есвързано най-вече с литературата и преди всичко с критиката. Но тоя критик, роден в Стара Загора, града на поетите, извършваше всичко, до което се докоснеше, с вдъхновението на поет. Социалистически деец-просветител, забележителен, неуморим пропагандатор на марксизма, издател и преводач, публицист и литературен критик, редактор на вестници и списания, организатор на литературни начинания - Георги Бакалов остави трайни следи във всички тия дейности, които най-често извърш ваше едновременно. Човек с колосална енергия и огромна ерудиция, с темперамент на борец и с воля за творчество, оптимист и ентусиаст. В моята повече от половинвековна дейност съм работил и съм имал близки връзки с мнозина, но не познавам човек ангажиран така страстно в толкова области на общественополитическия и културен живот като Георги Бакалов. Само преводите му ако вземем, ще получим учудваща бройка. В спомените си за него Христо Радевски съобщава: „В дългото - при ония условия - траурно шествие неговият съгражданин и личен приятел Николай Лилиев бил казал: - Много от тия, които сега изпращат покойника (на погребението имаше и идейни противници на Бакалов), не го признаваха приживе. Но съмнявам се колцина от тях са прочели толкова книги, колкото той е превел." Аз съм чувал, че тая фраза принадлежи на Димитър Подвързачов, друг негов съгражданин. Но който и да е- това твърдение говори за впечатлението, което е правила безпримерната преводаческа дейност на Бакалов. От „Жълтурката и Кълвача" и „Майка" на Горки до Гьотевия „Фауст“ (в проза) и от „Комунистическият манифест" и Марксовия „Капитал" (т. 1) до „Произход на видовете" от Дарвин - такъв е широкият диапазон на неговите преводи - всички свързани с прогре сивното материално и духовно развитие на обществото. Голяма част от тях са номера на многобройните библиотеки, тъй характерни за издателя Бакалов. Предназначението на всички тия преводи, както и на оригиналните му трудове, беше пробуждане класовото самосъзнание на работническата класа, издигане нейното културно равнище. На неговите преводи дължат много за своето обществено, литературно и общокултурно възпитание учащите се и цялата наша интелигенция.