Ръкописните

В предговора си към сборника с материали и документи" за Бачо Киро младият тогава филолог и историк се опитва да потули местническата „жилка" на интереса си към делото на тоя велик предход ник на всички белочерковчани с твърдението: „Характерното за това село е характерно и за всички съ будени краища на България през оная епоха - и то не може и не бива да се отделя от общото за всички, " Ще призная, че стъписването на Бурмов ме изненада. Защото срещаното тук съвсем не е характерно за всички събудени краища" - и атмосферата е била особена, и семето на словото е попадало на по различна почва, за да даде плодове. Поезията, революционните песни, тържествените проповеди на цър ковни празници и ученически утра, театралните представления, речите, вестниците, книгите, собствените творчески опити не са монопол на Бачо Киро Петров - те са част от общото състояние на духовния живот в село Бяла черква. Иска ми се да ги видя като наложила се по-реална мярка за авторитет и всеоб ща почит от имотността в ниви, лозя и жълтици. С цената на какво се е отвоювала тази територия от материалното за сметка на духовното е трудно да се уточни с две думи. Но един Матей Преображен ски ред години работи в тази насока, Бачо Киро следва същата линия на поведение... Не е нужно да струпвам всичките си аргументи, които сочат Бяла черква, пък и околностите като край, стъписващ ни с равнището си на духовен живот през Възраждането. Ще се спра само на внушителната поредица от ръкописни сборници и песнопойки", които се създават, разпространяват и включват във всекидневието на селото през 60-70-те години на ХІХ век. Подобни сборници вече бяха обект на внимание, предложиха ни се техните съдържателни характеристики и оценки за тяхната роля в книжовния процес. Най-категоричните доказателства за мястото им обаче, за същината на тази инте ресна форма на творчество и съпреживяване на творчеството - явление, което е „между фолклора и ли тературата" - са песнопойките" от Бяла черква. Другаде - в Търново, в Лясковец, Арбанаси, Севлиево или Плевен - все пак те са като единични прояви, или с единичните си прояви са стигнали до нас. А в селото на Бачо Киро през 1935 година съставителите на тома с материали и документи" описват над тридесетина ръкописни сборници като част от колекцията на читалище, Труд". Още тогава те на помнят: „Все пак материалите и документите, които изнасяме, са твърде малко в сравнение с онова, за което знаем, че е съществувало, а днес е изгубено. Трябва да съжаляваме, че времето, невежеството и най-вече нехайството са унищожили обилен исторически материал" (с. 4). Толкова е останало.

Дочо Леков е от поколението филолози изследователи, направили първи стъпки в българското литературознание още като сту денти. В кандидатската му дисертация, и осо бено в трудовете, издадени през 70-те години (Проблеми на българската белетристика през Възраждането“, 1970; „Васил Друмев - жи вот и творчество", 1976; „Любен Каравелов", 1977; „Райко Жинзифов - лит. крит. очерк", 1979) читателят улавя основната тема на неговото научно творчество - Българското въз раждане. Обикновено се насочва към изслед ване на литературни явления и факти, които предишното поколение учени или не е „забе лязало", или ги е смятало за по-малко характерологични. Например епизодични са опи тите даскалската" дейност на П. Р. Славей ков, Илия Р. Блъсков или Хр. Ботев да се разглежда в контекста на многостранното им ду ховно наследство, да се „търси творецът в педагога и педагогът в поета, белетриста, дра матурга или публициста" (с. 7). Специално за учебната книжнина и за приноса и в изграждането на литературната култура през Възраждането проф. Дочо Леков пръв заговори в известната своя монография „Литература общество-култура" (1982). Тук върху документална основа той показа как редом с учебниците на Н. Рилски, Н. Бозвели, Ив. Богоров и Д. Войников, които са били обнародвани, през Възраждането битува и тъй нареченият ръкописен учебник, който в редица случаи е играл по-съществена роля от издадения. В новата си книга „Ръкописните учебници на Добри Чинтулов", въвеждайки в литературната историография непознат материал от Възраждането, Леков не просто обогатява творческата и човешката дейност на Добри Чинтуров, но публикуваното се превръща в история на познанието и самопознанието на бъл гарския народ в епохата преди Освобожде нието. Очарова ни непрестанното професнонално усилие на учителя и педагога Добри Чин тулов от Сливен да въведе в тогавашното учи лище нови и по-съвършени учебници, да издигне новобългарската педагогическа мисъл. Мнозина читатели още помнят статията на проф. Леков „Нови страници от делото на твореца и педагога Добри Чинтулов", поме стена в „Литературна мисъл“, 1980, № 8, къ дето за пръв път прочетохме за откритите от него тетради" на различни Чинтулови учеб ници - осем на брой - Риторика" (Введе ние в риториката), „Обща риторика“, „Сокра щенная русская грамматика“, „Превод от рус кий на български от Христоматия" (ч. 11), „Олендорф" (ръководство за преподаване на френски език), „Алгебра“, „Тетрада за глас ната музика" (пеенка). В приложение накрая са дадени „заглавната страница на ръкопис ната риторика“, „заглавната страница на ръ кописната руска граматика" и др. Както се вижда, по съвкупност изданието е литературоведческо, но в него са включени Математика и учебник по музика, т. е. всичко, което на тоя етап е могло да бъде издирено. Това аз смятам за правилно. Публикуваните новооткрити текстове се предхождат от неголям, насочващ увод „Ръ кописните учебници на Добри Чинтулов и историята на тяхното откриване", с. 7-28. Специалистът ще прочете любопитни факти, ще научи за личности и книги, които допъл ват общата картина на Българското възраж дане. Не виждам необходимост да повтарям автора. Само ще подчертая проявената от него издирваческа страст и уважение към на правеното от други. Например проф. Леков установява, че вто рата Чинтулова риторика има за основа рус ката „Общая реторика" от П. Кошанский (СПб, 1829). „Паралелът между оригинала и неговата преправка - продължава Леков - дава възможност да се проследи работата на поета като съставител на учебник, съобразен със задачите на българското училище, с кул турата, интересите и възможностите на българ ските ученици. И да се поставят и изяснят някои въпроси за „текста подложка“ и за неговата българска преработка, тъй като по аналогичен начин поетът подхожда в повечето от ръкописните си ръководства" (к. м., Х. Д., с. 15).