Romane

Основание да разглежда литературите на развитите капиталистически страни заедно в един сборник съставителят Гюнтер Клоц на мира в следните обективни факти от общест веното им развитие. Положението на работни ческата класа в тези страни еподобно, нейните врагове и управляваните от тях икономически иполитически институции са на почти еднаква степен на развитие, а силите, борещи се срещу монополите, преследват подобни стратегии за постигане на обществени промени. Западните страни притежават и редица общи исторически обусловени характерни страни, като например парламентаризъм и участие в коалицията сре щу Хитлер (с изключение на ФРГ). По изброе ните точки съществуват принципни прилики, неизключващи различия, които са особено важни при очертаване на специфичните осо бености на националното развитие в рамките на обществото, а оттук и в литературата. Различия се откриват и в исторически несъвпадащите пътища на икономическо и политическо развитие на отделните страни, и в неравномерния им дял в империалистиче ското разделение на света, но преди всичко в различната сила и особеностите на борбата за революционни преобразования. Докато в Англия и ФРГ вантиимпериалистическата борба доминира социално-реформистко (социалдемократическо) влияние, а във Франция наред с него и с еднаква сила и комунистическо, което ускорява борбата, то в САЩ тези две тенденции са твърде слаби. Съставителят на сборника поставя изброените обективни условия според нас правилно и от верни марксистки позиции като предпоставка за изследване на актуални тенденции във функцията и развитието на литературата в тези страни. За изходен пункт за разбиране и тълку ване на литературата е взето наложилото се в последно време в ГДР и излизащо извън академичното знание схващане, че вникването в литературата не е само механично разбиране на произведенията й, а така също установяване степента на въздействието им в действителността, проучване ролята на обществените инсти туции, които произвеждат, разпространяват, подкрепят или критикуват, поощряват или затормозват литературното развитие (срв. излезлите в ГДР книги: „Функция и въздействие. Социологически изследвания в областта на литературата и изкуството“, Берлин, 1978; „Реализмът през Ренесанса. Възприемане и отражение на света чрез художествената проза", Берлин, 1977). Подобно схващане на литературата и функцията й създава непосредствен контакт с обществената действителност и поражда нов интерес към реализма. Ако желаем Литературата да помогне за промяна на съще ствуващите обществени отношения и да съдействува за развитие на по-висше политическо съзнание, за нейна изходна точка не ще бъде достатъчно наложилото се в края на 20-те години понятие за реализъм.

Наред с многобройните си научноизследо вателски и издателски начинания Институтът за история и теория на литературата „Г. Калинеску" при Академията за обществени и поли тически науки в Букурещ извършва и една дейност, на пръв поглед чисто техническа, регистрационна, но всъщност извънредно важна и безусловно необходима за развитието на литературовед ските изследвания - библиографско проучване на изворите за историята на румънската литература. Когато се изпълнява от специалисти литерату роведи (както е в случая), тази работа не е нищо друго освен първата, основополагаща фаза на литературно-историческите проучвания. Убедително доказателство за това е издадената преди десетина години от сътрудниците на същия инсти тут Михай Морару и Каталина Велкулеску под непосредственото научно ръководство на проф. Йон Кицимия аналитична библиография на така наречените „народни книги" в старата румънска литература - едно ценно справочно издание, превърнало се в настолна книга за всички, които се интересуват от този род книжнина (М. Моraru, C. Velculescu. Bibliografia anali- tică a cărților populare laice. Sub îngrigirea ştiintifica a lui I. C. Chitimia. Partea I. Buc., 1976, 243 р. Partea a II-a. Buc., 1978, 568 р.). Подобен характер има и издаваната сега „Биб лиография на връзките на румънската литера тура с чуждите литератури в периодичния печат". По своя замисъл това е едно мащабно дело, в което са обхванати всички публикации в румън ския печат, свързани с чуждите литератури и с чуждия фолклор, както и всички преводи на литературни и фолклорни творби. Началната хронологическа граница на библиографията с 1859 г., тъй като за предходния период съще ствува изчерпателен библиографски репертоар Bibliografia analitică a periodicelor româneşti", vol. 1-2 (1790-1858). С издадения неотдав на том трети фактически приключва първият етап от работата - обхванат е периодът 1859-1918 г.; следващият етап ще бъде библиографското покритие на периода 1919-1944 г. Материалът в издадените три тома е разпре лелен по следния начин: първият том е посветен на англоезичните и немскоезичните литератури, вторият - на романските литератури (френскоезичните, испаноезичните, италианската и португалската), а третият - на всички останали лите ратури. За нас естествено представлява най-голям интерес последният том, тъй като именно тук • отразено присъствието на българската литература и на българския фолклор в румънския печат. Третият том есъставен от Ана-Мария Брезуляну, Катринел Плешу, Михаела Шопу и Корнелия Щефанеску със сътрудничеството на Симона Чокулеску, Медея Фрайберг, Михаела Хашегану, Виорика Йонеску-Нишков, Дину Пилат и Евге ния Попянга; изработен е под ръководството на Йоан Лупу и Корнелия Щефанеску. В самото начало на книгата, непосредствено след краткия предговор и упътването, как да се използува биб лиографията, с поместен списък на разработе ните аналитично периодични издания, на брой повече от 500, подредени азбучно. Самата библиография се състои от четири дяла: първият е посветен на латиноезичните и гръцкоезичните литератури (обхваната е класическата и средновековната литература на латински език, старогръцката, византийската и новогръцката литература); вторият дял представя рецепцията ан славянските литератури в Румъния (руската, полската, чешката, словашката, Югославските и бъл гарската); най-голям е третият дял, където са представени повече от 20 литератури в следната последователност: индийска, циганска, персийска, афганска, келтска, арменска, албанска, халдейска, вавилонска, еврейска, арабска, египетска, монголска, татарска, киргизка, турска, унгарска 141 Финландска, кавказки, китайска, индокитайска японска, корейска, африкански, индоамерикански, малгашка. Последният, четвърти, дял на библио графията представя рецепцията на румънската Литература в другите литератури според отзи вите в румънския печат през съответния период. Накрая е поместен общ за трите тома показалец на имената, в който са посочени не само чужде странните, но и румънските писатели и преводачи. Всяка от отразените в библиографията лите ратури е обособена в специален раздел, подчинен на следната структура: I- студии, статии и бележки (литературна история и критика), подредени както следва: а) общи въпроси; б) лите ратурни жанрове; в) персоналия; II - преводи и преработки: а) поезия; б) театър; в) проза; III - фолклор: а) фолклористика; б) фолклорни тек стове (народни песни, народни приказки, легенди и др.). Важно достойнство на разглеждания библиографски труд е наличието на насочващи анотации. Изработени с необходимата компе тентност и прецизност, те ни помагат бързо да се ориентираме за характера на всяка от включе ните публикации.

През последните десет години букурещките издателства „Албатрос“, „Картя ромъняска“, „Ака демия" и „Научно-енциклопедическо издателство" насочиха своите усилия към популярните и специализирани речници и енциклопедии от различни изкуства и области на знанието и особено към литературата. Някои от публикациите им имаха много голям успех („Обща митология" от Виктор Кернбах, „Героите на Достоевски" от Валериу Кристя, „Съвременна румънска литература" от Мариан Попа, както и хронологичните и азбучните речници на американската, френската и италианската литература). Към списъка на тези прецизно подготвени справочници - белег на високоразвита издателска култура - можем да добавим и „Речник на румънската литература от началото и до 1900 година" на „Академия". Предлаганият труд респектира не само с обема си (976 страници голям енциклопедичен формат, но и с огромната информация, която авторски колектив от 16 сътрудници на Литературния инсти тут „Александру Йон Куза" от Яш (а не от столи цата) са представили на читателите. В него можем да прочетем 1211 статии (от тях 731 за отделни автори и 477 за периодичния печат). Така енцикло педията представя почти изцяло онова, което е създала румънската книжовност от първите си стъпки до началото на столетието и по същество е опит за история. Достойнството на обзора е и в това, че той включва не само всички литературни публикации, но и по-важните обществено-полити чески периодични издания, в които е имало литературни, културни и художествени рубрики в редакциите, в които са работили писатели. Трябва да се отбележи, че през миналото столетие (както може да се предположи, то заема централно място в речника) културният живот в страната е силно Децентрализиран (всъщност това продължава чак до 30-те години на нашия век) и затова твърде голямо внимание е отделено на литературата, която се е създавала в Яш, Клуж, Брашов, Темишоара, Крайова, Галац, Браила, Сибиу и други по-големи или по-малки центрове. В този раздел особено интересни са статиите за периодичния печат. За всяко от разглежданите издания е дадена максимална информация: издател, редакционен състав, източници за финансиране, списък на сътрудниците, общ обзор на рубриките. Отделно са представени: идейно-естетически насоки и търсения, кампани ите и полемките, промените в ориентацията; резюмирани са програмните статии. В този смисъл специалистът, а и не само той, може да си представи обема на предварително извършената работа от този сравнително неголям колектив, ръководен от видния яшки литературовед Николае А. Урсу. Както отбелязват авторите в предговора си към речника, повечето от разглежданите издания са достигнали до тях в непълен вид, с липсващи или повредени страници, тъй както са се съхранили в обществените библиотеки..." Освен това в труда има и редица микромонографии за малкоизвестни, излизащи през съвсем кратки периоди от време вестници и списания. Техните усилия са особено ценни, като се има предвид, че доста от разгледаните издания са почти недостъпни дори за специалистите - те не могат да се намерят във фондовете на големите книгохранилища в столицата и в останалите университетски градове Клуж, Яш и Крайова. Така че съ ставителите на речника са реставрирали почти изцяло пълната картина на печата от 1829 г. (това е началото на румънската периодика на свободните княжества Молдова и Влахия) до края на XIX век. Немалък интерес представлява и вторият раздел - произведенията, чието авторство е спорно или е неизвестно. Сред тях са: прочутото „Писмо на Някшу" от 1521 г., „Орещийската палея" (пър вият румънски превод на Вехтия завет от 1582 г.), „Воронецкият сборник" (XVI в.), „Букурещката библия" (1869), т. нар. популярни книги: „Еротокрит“, „Езопията“, „Бертолдо“, „Физиолога“, „Варлаам и Йоасаф", „Синтипа", първият превод на 1001 нощ под заглавието „Халима" и др. В реч ника е дадено сбито изложение на тяхното съдър жание и е направен кратък и достъпен за широкия читател литературен анализ. Понякога тези малки очерци са по-интересни и по-полезни, отколкото големите и претенциозни монографии и трактати. А присъствието на всички заедно повишава ценността на речника. Отделно внимание заслужават и статиите за народното поетическо творчество: (баладите, митовете, легендите, приказките, дойните), тъжните народни песни (обредни песни, гатанки, пословици, поговорки). Тук без излишни теоретически разсъждения са описани точно и изчерпателно различните видове фолклор, посочени са характерни примери, разгледана е историческата еволюция на отделните жанрове.