романтизма

Книгата на Кръстьо Генов „Романтизмът в българската литература" излезе от печат през 1968 г., а една година преди това тя бе защитена като докторска дисертация. Някои от застъпените в нея принципиални становища авторът отстоява през последните години последователно в редица свои публи кации из областта на българската възрож денска литература и най-пълно в труда си „От Паисий до Ботев", издание на „Наука иизкуство", 1966 г. При оценката на новата му книга трябва да се вземе под внимание главно обстоятелството, че у нас почти липсват обобщаващи или по-цялостни изследвания за основните направления и методи в българската възрожденска литература, по-специално за изявата, обсега и специ фиката на романтизма в нея. Освен някои от по-известните проучвания на Иван Шишманов и Боян Пенев в миналото, познатата статия на Петър Динеков „Проблемът за романтизма в българската литература до Освобождението", написана във връзка с Четвъртия международен конгрес на славистите в Москва, трудът на Пантелей Зарев „Панорама на българската литература" и още няколко по-малки публикации, библиографията на специалните изследвания по предмета почти не предлага нещо друго ори гинално и значително. Разбира се, това не означава, че в българската литературна наука за Възраждането не са правени и други изследвания по въпроса за романтизма в българската литература; известни са проучванията за Чинтулов и Раковски, за Друмев и Ботев. Ала изводите в съответните изследвания от миналото са твърде общи, а в по-новите - противоречиви. Дори в том втори от академичната история на българската литература са намерили изява различни становища по този основен въпрос.

La quête de l’autre est souvent associée, dans la littérature romantique, au mythe du barbare. L’homme du XIXe siècle est un passionné du voyage et, par conséquent, l’activité littéraire ne peut se concevoir que sous l’influence des pays que l’on visite. Las du monde dans lequel il vit, avide de sensations nouvelles et désireux d’entrer en contact avec les hommes d’ailleurs, l’écrivain romantique part à la découverte de l’Autre et le rencontre sur la terre de l’Orient. Etre naturel par excellence, débarrassé du social, vivant pleinement chaque instant de son existence, il constitue la figure essentielle de l’altérité et s’oppose à l’univers clos et prisonnier de ses règles que représente l’Occident. Le XIXe siècle permet, grâce au développement des échanges maritimes et à la modernisation des transports de côtoyer ces étrangers qui, jusque là ne nous étaient connus qu’au travers les livres. Ma conférence s’inscrit dans la perspective de ces nouvelles données et a pour ambition d’étudier la réaction des écrivains qui ne se contentent pas d’identifier l’Autre mais ambitionnent de le cerner et de le superposer à l’image de leurs semblables. Je propose donc de voir comment se forme, dans l’œuvre romantique, l’image de l’Autre, quels sont ses aspects fondamentaux, et d’appréhender l’approche que tentent les écrivains et qui les fait passer du stade de l’alter à celui de l’alter ego. Car la quête de l’autre n’est finalement qu’une autre façon de se découvrir.