самопознание

Днес всички признаваме, че българската художествена литература и в миналото, и в наше време е била и е фактор от първостепенно значение за формирането на човешката личност с нейните народностни, социално-нравствени, философскомирогледни възгледи, на целия и мисловен и емоционален свят. Все още обаче не сме осъзнали в пълнота истината, че подобна роля играе и науката за художестве ното творчество - литературознанието. А историята на националния ни обществен и духовен живот, пък и световната цивилизация изобщо свидетелствуват за необо зримата благотворна сила и на научното мислене в съдбата на един народ, за неговото идейно-патриотично и културно-естетическо съзряване. Защото именно литературната наука осветлява своеобразната природа, обективните и субективни предпоставки на литературата, отвеждащи пряко или косвено в битието на народа, обосновава ролята и като специфична форма на историческо познание и обществено съз нание. И Ето защо още от древността, та до наши дни успоредно с художествената литература се е развивала и науката за нея - литературната история, теория, критика. те наред с другите хуманитарни науки са упражнявали и упражняват найдълбоко въздействие върху цялостния социален и интелектуален живот на човека, на нацията. Затова и историята на литературоведческата мисъл е не по-малко инте ресна и показателна за процесите на националното самопознание от самата история на художествената литература, Принципите, върху които се е развивало научното литературно мислене, винаги са се основавали на определени концепции за обществото, за социалната и духов ната природа на човека - рожба на конкретна етническа общност и историческа епоха. Ето защо заедно с произведенията на художественото слово то е било винаги фактор в социалния и културен живот на нацията, барометър за ръста на националната култура, за усилията към по-пълно национално самопознание и възмогване. А националното самопознание е един вековечен, непрекъсваем процес, в който участвуват много и различни фактори. То е и основен признак и критерий за човеш ката нравственост, за всичко онова, което движи духовния прогрес. Тази истина важи с особена сила за българското литературознание поради своеобразието на условията, при които то се е развивало, поради мисията, която е трябвало да изпълнява. И то подобно на художествената литература е било и е органически и диалектически свързано с народната ни съдбовност, участвувало е най-непосредно в националните обществени и културни процеси - и в миналото, и в наше време.