ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 93-102

Трибуна на студенти литератори

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Анализът на Похвално слово за Кирил разкрива семантика, изградена върху логически допуснатата възможност за тъждество между втората персонификация на троицата -Исус и Константин Философ. Така става възможна реставрацията на божествената триада от редуцирания и вариант - диадата. В значителна степен това извежда творбата в периферията на ортодоксалността, но пък разкрива композиционния и код. Възможно ли е съществуването на успореден метод за разчи тане смисъла на Похвалното слово, за строгото му свързване с православната традиция? Възможен ли е философски компромис между нея и Климентовото произведение? Разглеждането на епитетната система в реконструктивното за Троицата поле на облажаванията в ПСК води до разлагането и вторичното организиране на лексиката и според признаците деятелност (praxis) и светлинност (teoria). Двете групи съдър жат аскезни характеристики и представляват мисловна форма на аскезен цикъл. Но те се отнасят до и могат да бъдат символизирани успешно от първата триа на И a деветте ангелски чина - серафими (евр. 5 raphim - oгнен, пламтящ) и херувими (евр. К rubim, акад. karibu - застъпник) - с типичната им охрани телна, двигателноактивна функция. Определението „ангелски" (от пета позиция на епитетите в ПСК) известява възможността за подобно тълкуване. Серафими и Херувими гравитират около последния, но пространствено междинен член на първата триада - престоли, чийто притежател става Константин Философ. Той се включва не в умонепостигаемата трошица, а в постижимото и най-близко звено. Аскезният цикъл осъществява целта си не в трансцедента, а в трансцеденталното - престола - като абсолютно интимно пространство. Тази висша близост, при която все пак дистанцията е запазена, е от изключително значение за съхраняемостта на православната йерархичност. Полезно е да съпоставим своите съждения с последното изречение от първата част на апокрифа „За Тивериадското море“: „Господ направи Сатанаил на чалник на всички ангелски степени и сам дойде в деветия чин".
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Семантика, чашата, надписът, Соломоновият, комплекс, Житието, Константин
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 116-126

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Оспорвана теоретично и дори изпяло отхвър.1яна , жанрът е так<ша литературоведска категория, която е J:олучила решително утвърждаване в практиката и широка употреба в изследванията. Този факт представя определен парадокс в теоретичното мислене: неизбежния порочен терминологичен кръг, от една страна, и антиномния път на човешкото познание, от друга. Всички уговорки и предизации изграждат позицията ш1 "златната среда" - естествен стремеж към 11остигане на пределна точност и яснота в означенията, от гледна точка на подбудите. Взаимните обвинения на различно мислещите се движат от J.ълната относителност и аморфност до тираничния нормативизъ~1. По такъв начин се трупат доказателства в една посока - стават очевидни нестабилността на съществуващата жанрова система (като понятие за жанровост) и усилията за преодоляване на проблема. Един от "западноевропейските модели" за жанрова концепция е осмислянето на категорията като знак, предимно в обобщено-абстрактен план. Тласъкът е даден чрез естетическите възгледи на Хегел: съдържанието е определяно носредством изразяването на категориите субективно - обективно. В перспектива подобен отказ от частнолитературен подход към проблема намира ярък привърженик в лицето наП. Хернади • В тази посока се формулира несъстоятелността на изследванията по отношение границите между отделните жанрове. За силна позиция се представя тезата, например от П. ван Тигем , че жанровете ci1 словесни въплъщения на въображаеми светове, а не комуникативни средства. Схващането възхожда към литературоведските амбиции от първите десетилетия на века, обособили като разрешение на загадката жанр отношението между мит и предизвикана от него словесна конструкция (част от общата митологемна реакция на обществото). Различните мнения изявяват все пак два главни извода: а) превъзмогването на жанровите закони от всяко (голямо) произведение; б) извличането на същите тези жанрови закони от начините на въздействие върху възприемателя. Последното, окачествявано като прагматизъм, представя интуитивноутилитарния подход на рецептивната школа.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Жанрова, Семантика, Жанрова, прагматика, Опит, моделиране, Жанровите, процеси, през, българското, Възраждане
Subscribe to Семантика