символ

На 23 юни 1966 г. Научният съвет при Института за литература обсъди и труда на ст. н. с. Ганка Найденова Романтиче ският образ - символ на твореца". В пи смената си рецензия проф. Стефан Станчев направи подробна характеристика на труда. Според него трудът на Найденова представлява оригинално научно изслед ване с приносен характер. Концепциите на авторката са изградени върху богат материал от цялата западноевропейска литература. Материалът е третиран ориги нално с оглед на авторската теза. При обсъждането на труда на Г. Найденова се изказаха: проф. Емил Георгиев, проф. Стоян Каролев, ст. н. с. Минко Николов, акад. М. Арнаудев, ст. н. с. Кръ ство Генов и директорът на института Стойко Божков. В изказванията се подчерта важността на темата, богатството на материала, върху който е изграден трудът и оригиналните анализи и авторски концепции. Подчерта се, че трудът има приносен характер. Изказалите се направиха някои препоръки: по-голямо обединяване истягане на материала с оглед на централната тема; по-голямо прецизиране на някои формулировки; главата за българската ли тература да отпадне тъй като се чувствува изкуствено прикачена. В заключителните си думи директорът на института Стойко Божков препоръча на авторката да вземе под внимание направените пожелания и да обедини материала с оглед на поставе ната тема, да насочи вниманието си към понятията, с които борави и с които се характеризират явления, различни по своя генезис.

Легендата импонира на поетите символисти с иманентно присъщата и особеност да концентрира богато нравствено-психологическо съ държание в един предметно-действен образ. Но тя е неотменна част от поетическия аксесоар на две предхождащи символизма направле ния - класицизма и романтизма. В техните граници нейната честа употреба шаблонизира все пак ограничения идейно-тематичен и образен материал, изковава от него художествени клишета, чиято поява в определен литературен контекст е предварително обременена с цял ред закърнели в съзнанието на читателя представи. Д. Дебелянов съзнава опасното противоречие и с голям художествен усет го преодолява, като избира един среден път, богат с възможности за оригинални психологически и поетически вариации. Той отбягва образната интерпрета ция на една конкретна легенда, а заимствува само най-общите, прин ципно определящи особености на легендарния вид. В поемата много неща ни напомнят за легенда - като се започне от самото заглавие се стигне до цялостната атмосфера на творбата. Предварително позна ти на читателя са образите на самотната царкиня и далечния прини, на влюбения паж, но нивото на тази предварителна познатост не над хвърля тяхната външна, тематична характерологичност. В действителност Дебелянов срива границите на конкретната легендарна съдържа телност, отваря широко жанра основа към един неограничен свят на асоциативни художествени представи.