Статии

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В системата от пространствено-художествени символи Домът е една от средишните, най-широко използувани форми на личностно емоционалнообразно изразяване. Защото Къщата, бидейки неотменна потребност на съще ствованието, в сферата на творчеството е равнозначна с Човека. Тя повече, отколкото пейзажът, е едно „душевно състояние“. Дори репродуцирана в своя външен вид, тя разкрива някаква интимност. "1 В българската литература образът на Дома е особено често застъпван поради факта, че у нас патриархално-родовата (семейната) традиция се запазва устойчива в течение на много векове. Домът не е просто естествена жизнена среда-той е крепостта, в която българският човек устоява сред историче ските превратности. Тук се съхраняват домашният огън - знак на семейната приемственост и уют; и иконата - израз на религиозното (а до Освобождението това значи - и на народностното) самоопределяне на индивида; и чер ковните книги и букварят, които го ориентират към „големия" свят. Домът стожерът, поддържащ националните и нравствените устои на личността, e него са „снети" тежненията и на социалната общност. B Домашната символика има първостепенно значение преди всичко в прозата, където са най-многостранно разгърнати човешките взаимоотношения съдби. Къщата е възел на фабулата - оттам тръгва човекът сред големия" свят, там се заражда социалната и нравствената конфликтност. Семейната цялост е главната (без, разбира се, да е единствената) сюжетостроителна площадка, върху която се гради всяко повествуване - в това число романоепиче ското. Тя е първостепенен елемент във формирането на романовия жанр, а и фактор, предопределящ неговата жанровоисторическа продуктивност. Неслучайно Талев постави като мото към „Железният светилник" песента за семейно-родовото дърво - по този начин той изтъква семейството като най-значима сред социалните структури в българското общество. На свой ред Боян Ничев видя в нея характеристиките, които бяха най-много потребни на романа за неговото жанрово строителство - здрава социална основа (здрав корен в земята) и съзнание за социална йерархия (клоните му са зетьовете, снахите, Деверите, синовете, внуците и т. н.), за ред, социално устройство, за обществена структура".
    Ключови думи: Символиката, дома, съвременната, българска, литература

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    В една наша статия накратко разглеждахме един от аспектите на популярния старозаветен сюжет за стълбата на Яков, като акцентът беше поставен само на идентификацията на стълбата и неопалимата къпина като място за общуване с бога . В сега предложеното изследване ще направим опит да покажем как именно е ставало това в пространственото и времевото измерение. При това ние изхождаме от същата тази хипотеза, че стълбата на Яков, или по-точно качването и слизането по нея, митологически са идентични на изкачване по растящо или плаващо дърво, на сядане на стълб, на преминаване през мост, на преплуване на река, на отсичане на дърво за мост, на разцъфналия жезъл, на плаване на сал, лодка и пр. Стълбата и нейните производни (дърво, река, дъга, кладенец, мост и пр.) са били разглеждани от древните като представа за пътя от света на хората в света на мъртвите и обратното, чийто произход е свързан с обожествяването на силите на природата, движението на космическите тела и свързаните с тези изменения годишни цикли. Анализът, който направихме на символиката на апокрифа "Лествица", ни даде възможност да проследим как в паметниците на средновековната християнска литература се е извършвал процесът на синтез на древните езически митологични представи и ритуалите, свързани с космическите цикли на природата и библейските и християнските персонажи, така или иначе съотносими с идеята за стълбата. Тъй като цитираният апокриф не е бил подробно изследван именно в този аспект, необходимо е да се спрем по-подробно на него. Апокрифът, който на български не е бил превеждан, е известен в Русия в два варианта (тук разглеждаме по-пълния- Румянцевския) • Условно той се състои от две части, първата от които на свой ред включва редица християнски каноничии и апокрифни сюжети, при това произходът на някои от тях е доста завоалиран. Най-изразителният от сюжетите, дал непосредствено името на самия апокриф, е описанието на стълбата във възприятието на патриарх Яков. Библейската картина на видението на Яков на стълбата тук силно е преосмислена, очевидно под влиянието на известните на съставителя на "Лествицата" редица апокрифни сказания, най-вече на "Апокалипсиса на Авраам", където също се разказва за 12-те периода на века, дава се пророчество за избавлението на народа на Израел от властта на езичниците и за Божия съд над последните •

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Символиката, Стълбата, Яков, нейният, генезис

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1999 Книжка 2 Златото в символиката на ранновизантийската култура
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: златото, Символиката, ранновизантийската, култура

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Averintsev's article Towards Interpreting the Symbolism of the Myth about Oedipus analyzes not what Sophocles has done with the mythological plot, but rather what he has found in this plot as already existing. The author's task is to make clear the meaningful relations which were the tragedy's semantic canvas and which Sophocles had to operate with. Therefore, the article does not discuss problems concerning the tragedy's artistic aspects. Moreover, Averintsev consciously investigates the mythological symbolism only inside the Greco-Roman world and quotes parallels within the Antiquity - from Homer to Proclus. According to him, the main task of the history of culture is to scrutinize the new interpretations of meanings but yet it is necessary to know what actually has been interpreted. Subsequently, he does not focus on the connotations of the tragedy itself but of the myth about Oedipus.

    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: тълкуването, Символиката, мита, Едип