славистиката

Книгата на акад. Е. Георгиев „Основи на славистиката и българистиката" има репрезентативен характер за дългогодишната му дей ност на литературовед-славист. В нея са синтезирани литературно-историческите области и методологическите проблеми, на които известният наш учен е посветил немалко усилия и трудове. Между другото, именно защото тази книга не изненадва като пробле матика, тя доказва едно основно качество на нейния автор - постоянството и настойчивостта, с които той защищава своите възгле ди. Тази проява на характер в научноизследователската му дейност се съчетава с винаги свеж интерес към развитието на научната мисъл у нас и в чужбина и с респект към фактите. Голяма част от своята книга Е. Георгиев посвещава на съвременното състояние на славистиката - така, както то е отразено в проблематиката и докладите на международните славистични конгреси - всичко пет на брой (разделът „По магистралата на проблемите"). Страниците, в които той взема отношение към проведените славистични конгреси (в които сам е взел участие), съдържат полемични нотки и са може би най-интересните от целия труд. Е. Георгиев коментира онези въ проси, разгледани на славистичните конгреси, които в една или друга степен имат отноше ние към изследователските му интереси: за сравнителното изучаване на славянските литератури, за отношението между славянските и западноевропейските литератури, за основ ните литературни направления в славянските Литератури и за тяхната периодизация, за мястото и ролята на старобългарската пис меност и литература в славянския литературен развой и пр. Именно със създаването на славянската писменост и литература на славянски език авторът свързва началото на славистиката, защото смята, че основните етапи в развитието на литературната славистика водят към основните течения и направле ния на литературната история" (с. 44). Периодизационната схема на славистиката, която Е. Георгиев предлага, в действителност повтаря защищаваната от него периодиза ция на славянските литератури: 1. Стара епоха - IX-XIV в. 2. Епоха на хуманизъм и реформация — XIV-XVI в. 3. Епоха 158 на барок - XVI-XVII в. 4. Епоха на просвещение - XVIII в. 5. Епоха на романтизъм - първата половина на XIX в. 6. Епоха на реализъм и позитивизъм - втората половина на XIX в. 7. Епоха на империализъм - от края на XIX в. до Октомврийската социалистическа революция. 8. Епоха на разпадане на капиталистическото общество и на установяване на социалистическото - от Октомврийската социалистическа революция до края на Втората световна война. 9. Епоха на победа на социализма - от края на Втората световна вой на до днес (с. 209-210).

Миналата година в известното издателство Бьолау излезе сqлиден том от 606 страници, озаглавен "Славистиката в Германия. Изследвания и съобщения за езиците, литературите и народната култура на славяните до 1945 година". Книгата е от раздел А- "Славистични проучвания" на основаната от Райнхолд Олеш поредица "Приноси към славянската филология и културна история". Редактори на тома са Карл Гутшмид, Ханс-Берндт Хадер и Ханс Роте - и тримата известни славИсти, първият добре познат у нас с изследванията си върху българския книжовен език. Книгата не е сборник, а дело на ецин човек, немския историк на славистиката д-р Вилхелм Цайл. Тя е плод на многогодишни системни проучвания, изключителна ерудиция и дълбоко вникване в развитието на един отрасъл на хуманитарните науки. Германия е през обхванатия период класическата пеславянска европейска страна на славистичните проучвания. Интересът към славянския свят е засвидетелствуван там още от XVI-XVII векове, но като начало на научната славистика се приема последната третина на XVIII век. Книгата на д-р Вилхелм Цайл е разделена на седем глави. В първата са очертани обхватът и характерът I-Ja познанията за славянския свят в Германия през XVI и XVII векове. Втората е посветена на славистичните изследвания от времето на ранното Просвещение, третата - на създаването на славистиката като модерна наука под знака на късното Просвещение. Четвъртата е озаглавена "По пътя към утвърждаването на славистиката", петата "Институционализиране на славистиката през четиридесетте години на XIX век и нейното развитие до основаването на Германската империя". Шестата глава -"Славистика в германската империя"- съдържа седем подточки: 1) Условия за развитие и организация; 2) Предпоставки за развитието и среда на славистичното езикознание; 3) Русистика, украниистика и белорусистика; 4) Полонистика, полабистика и бохемисщка; 5) Сорабистика; 6) Българистика; 7) Сърбахърватистика и словенистика. Седмата глава е посветена на "Славистиката от 1918 до 1945 година" и включва подточки, съответствуващи на тези от трета до седма в предходната шеста глава.