Словашката

ДНЕС, а очевидно и от вчера е почти непозната у нас. Не познаваме същността и функциите на чешката и словашка лите ратурна критика, не знаем за отношенията и към литературната теория и история и, разбира се, към естетиката, а така също към социологията, психологията и философията, за връзките и с културната политика и обществена ситуация. А дълголетните спорове и полемики, и особено от последните десет години, биха ни подсказали много за ней ния предмет, метод и критерий, за приноса на литературни критици, с неповторима творческа изява и с остър поглед към общи и характерни тенденции на литературното развитие в Чехословакия. Необходимо е да бъде представен у нас този комплекс от проблеми на съвременната чешка и словашка литературно-критическа мисъл, поне в найхарактерните творчески изяви. Наивно е да се предполага, че може да бъде разкрит в отделни, при това тъй спорадични, прегледи и обзори. Днес достъпът ни до автентичния материал може да бъде улеснен от Историята на чехословашката литературна критика, от значителен брой соборници с подбрани статии, есета, критико-аналитични студии на видни чехословашки литературоведи и пи сатели и не в последна степен от високото литературно-теоретично и критическо ниво на днешните чешки и словашки литературни списания".

Сборникът „Текст и текстология" на сло вашкото академично издателство предлага шест студии по проблеми на текстологията. В краткия увод Иван Куси проследява развитието на текстологията като научна дисциплина в Словакия, засяга задачите и въпросите, които стоят за разрешаване пред издателите на стари ли тературни творби. В първата студия „Няколко бележки за издаването на текстове от старата словашка литература", Ева Ткачикова разглежда прак тиката около издаването на произведения от старата словашка литература, като същевре менно прави опит за сравнение с днешното положение в текстологията. „Основният мето дологически принцип на съвременната тексто логия - пише тя - е не само изолираното ли тературно-лингвистично изучаване на различ ни текстови варианти, но и проследяването на функционалната система на текстовите изво ри. Такъв тип отношения към конкретния текст есвързан с обясняването на неговия генезис, на неговата обществена рецепция и същевременно той спомага за адекватното раз биране смисъла на цялото произведение. В миналото, се отбелязва в студията, издаването на стари текстове езависело главно от религиозната им насоченост. Затова съществуват предимно преписи на религиозни песни, които, макар да запазват архичния си вид, също са преминали през различни интересни изследо вателски перипетии (напр. случаят с Трановските песнопения). Макара в миналото рели гиозната поезия да е била в центъра на вниманието на църковните историци заради религиозните си стойности, мнозина изследователи са откривали и нейната художествена стойност (тук се имат предвид трудовете на Дюрович и Моцек). Отсъствието на различни езикови елементи, както и многобройните копия, ва рианти и версии създават днес доста трудности пред изследователя текстолог. Е. Ткачикова цитира и сравнява отделни преписи, проследя ва влиянието на чешки, немски, латински и унгарски език върху словашките религиозни и исторически песни. В заключение тя изтък ва, че е нужен единен кодифициран узус, който би могъл да се създаде само при съвърше ното познаване и изследване на текста, чрез внимателна реконструкция на целия тексто ви процес от литературно-художествена и ези кова гледна точка.