спомням

Зачестилата поява през последните го дини на критически книги, свързани с творчеството на съвременни български писатели, говори, че изследванията нямат стихиен характер, а са практически резул тати в усвояване на съвременното литературно многообразие. Литературно-критическото изследване на Наташа Манолова е представено на чи тателското внимание чрез разработката на единадесет подтеми - В партизанския строй", „Големият ден“, „Коренът“, „На чални стъпки", „Изстраданите песни на поета“, „След „Партизански песни“, „На нова жанрова територия“, „Винаги можеш да станеш мъж", "Пътеписите на поета", Публицистика - страстна, мислеща, дей ствена...", "Умираха безсмъртни", - в които чрез единен критически подход е направен опит да се постигне цялостен облик на твореца, на човека-комунист Веселин Андреев. Още в началото авторката пише: „Той не сътвори своите стихове, изчакал „разумната" дистанция на времето, в писателски кабинет, където всичко се дооглежда и дообмисля, а ги написа в дни те на нелегалност или в партизанската землянка, между две сражения или по парещата диря на преживяното. Затова неговите „Партизански песни" са художествен документ на времето, Достоверен лирически дневник на участник в партизанската епопея. Затова в тях ще почувствуваме снази и с тинност на събитие и преживяване, която ще открием и във всичко излязло изпод персто на Веселии Андреев. Това ни дава и правото на категоричния извод: Всичко у него е из повед, чиста вълнува ща изповедна революционер и псет" (разр.а.). Това сбощение за псетическото творчество на В. Андреев (или „категоричен извод", както се изразява самата тя), валиден по СТНОШение на автентичността структурно-композиционно сформяне на книгата; открива подстъп към стремежа на Манолова за най-органично взаимо проникване и взаимовлияние - между критическата интерпретация и стила на съответното художествено творчество на разглеждания писател. Изтъквам това, защото изборът на кри тически подход към обединяване на биографичните данни, на творческите резултати и на критическите оценки за тях не може и не бива да бъде случаен. Една по-свобод на, по-волна критическа интерпретация най-малко би била подходяща за писател като Андреев, при когото а втентич ността не само на обективното, но и на преживяното (защото в него участвува неизбежно въображението, а то е строго индивидуално!) е в основата на неговите творби. В. Андреев има свой определен профил, изграден в съзнанието на съвременния чи тател, в мисълта и самочувствието му на българин - а това е вече предпоставка за отговорна самокритичност. В такава на сока бихме могли да тълкуваме думите на автора, засягащи историческия ни развой и естетическата му трактовка, в които прозира и определен творчески темперамент, но и разумен отчет пред законите на времето: „Там, където не говоря пряко за себе си, винаги съм имал прототип. Дори нещо повече - готов герой. Обикновено писателят от хиляди хора избира - вне запно или след грижливо търсене - чове ка, чиито черти ще използува, за да съз даде художествен образ. Аз бях много уле снен. Подборът, един естествен подбор, бе вече направен по суровите закони и високия морал на времето." Можем да си обясним защо авторката на портрета избира този зрителен ъгъл в отделните глави на книгата изгражда убедително вътрешната еволюция на човека-комунист, на писателя-комунист, засвидетелствувана чрез творчеството му. Наташа Манолова е предпочела да остане в сянка пред голямото му дело. И тогава идват истинските критически сполуки - впрочем и Н. Манолова постига не само верен, но и за когато по-късните вече му белетристични творби, цялостен облик на твореца В. Андреев.

Винаги, когато си спомням за моята скъпа приятелка и колежка Мери, пред мен изниква образът И от нашата първа среща някъде през 1955 г. в Института за литература, намиращ се тогава на бул. «Витоша», до кино «Рекс». Плахо пристъпих прага на литературното светилище като новоприета аспирантка, за да се представя на ръководството и на колегите, но заварих там само административния секретар г-н Ревенеки и работещата в сп. «Литературна мисъл» г-ца Мария Блажева. Тя ме прие много мило и любезно с незабравима, подкупваща усмивка и ме помоли да почакам до приемния час. Пред мен беше една очарователна млада жена, с красива стройна фигура, с черна, естествено къдрава коса и тъмни магнетични очи. Веднага ме предразположи, разбирайки смущението ми, към непринуден разговор за литературата. Така неусетно прекарах там с нея час-два, докато пристигнаха научните сътрудници. И от този момент на първата ни среща сякаш стана онова неуловимо чудо, което създава вечните приятелства. Звъняхме си почти всеки ден, споделяхме си житейски и служебни «Тайни» и неволи. Струва ми се, дори неволно се улавям, че все още «разговарям» мислено с нея, усещам сякаш нейната усмивка и състрадателната И душа ... С Мери наистина можеше да се разговаря безкрайно и по всяко време. Тя отделяше нужното внимание почти на всички колеги, изслушваше болките им и те облекчено въздъхваха. Редакцията на сп. «Литературна мисъл» беше за много нейни почитатели нещо като негласен клуб «Мери». Тя винаги беше там, наведена над ръкописи, но веднага беше готова да бъде полезна на сътрудници и колеги. Често съм сварвала там именити литератори като покойния Николай Дончев, с когото си имаха «Приказка», както казваше тя. Особена дружба я свързваше с нашия незабравим колега Минко Николов, трагично прекъснал своя живот. Казваше, че той е споделял с нея много неща, от които е бил дълбоко разочарован. Пр~щупреждавал я е да се пази от някои интитутски «слушалки», защото тя беше уязвима - имаше «буржоазен» произход, вуйчо И беше свещеник във Видин, нямаше партиен билет и никого зад гърба си. Нейни приятели, събеседници, дори и «довереници» бяха Иван Цветков, Атанас Натев, Лазар Цветков, Здравко Петров, Кръстьо Куюмджиев, Елена Цветанова, Веска Измирлиева, Елена Димитрова и много други. От по-младите колеги тя особено ценеше и обичаше Георги Цанков или «Жорко», както му казваше. Споменаваше, че са разговаряли надълго и широко зат. нар. дисидентска литература. Мери беше много свободолюбива, любознателна и начетена. Поглъщаше жадно забранени книги.