Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Заседанията на секцията за славянски литератури до края на XVII век преминаха в делова, творческа атмосфера, при наличие на подчертан интерес към представените доклади и научни съобщения. Повечето от тях бяха съпроводени с оживени, резултатни разисквания, в които взеха участие видни представители на славистичната наука, като проф. Н. Гудзий ((СССР), проф. Д. С. Лихачов (СССР), проф. Дж. Радойчич (Югославия), проф. Р. Ягодич (Австрия) и др. Прочетени бяха над доклада и научи съобщения, без в това число да влизат четирите доклада, изнесени на пленарното заседание в чест на 1100-годишнината от делото на Кирил и Методий.
    Ключови думи: Принос, изучаването, средновековните, славянски, литератури

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The article once again raises the issue of the most controversial or rarely asked questions related to medieval literature - is it literature per se and how its genres ought to be classified what is its terminological apparatus and the symbolic-mythologizing function of the Bible for each medieval work.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Теоретични, Проблеми, сравнителния, анализ, средновековните, южнославянски, текстове

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Всяко поколение открива нещо свое във великите произведения и дори вечните" теми" възприема по своему, в зависимост от своеобразието на своята душевност, култура, интереси и т. н., т. е. „вкусът" на читателя е социално детерминиран процес, той е колкото личен, толкова и обществено зависим. Нещо повече! Днес във времето на ускореното развитие на социално-обществената, идейно-политическата и нравствено-етичната сфера на новото ни социалистиче ско общество, във времето на „ускореното развитие на литературата (култу рата)" тези процеси са много по-видими, по-ярки, по-натрапчиви. Всяко десетилетие има своите новости във формата на мислене, възприятие, оценки. И това нещо естествено. Трудно можем да приемем, че един млад читател ще възприема някое (което и да е то) художествено произведение подобно на свой връстник e от преди двадесет години. Подобни мисли ме вълнуваха, препрочитайки „Снаха" на Георги Караславов. Кой знае защо, още някога, в ученическите години, с известно вътрешно съ противление пишех в класните работи за Юрталана като за „отрицателен герой" и не вярвах много, че Севда е положителен персонаж“? Препрочитал съм многократно „Снаха“, гледал съм двете филмови адаптации, познавам театралния вариант на романа и не мога да се освободя от едно особено чувство. Нашият читател (зрител) приема трагедията на Юрталана не като историческа отживелица на характерен за епохата си тип на герой (тип на човешко поведение), а като лична драма. Зрителят (читателят) реагира спонтанно на всяка негова постъпка, реплика, жест. Спори с него, отрича орталановщината" му и отново го приема в себе си. Сякаш Юрталана се е превърнал (мисля, че е) във втория „зъл гений" в нашата литература подобно на своя не много далечен сродник Бай Ганьо. Биологически Караславовият герой може да бъде внук на Алековия. Но внукът носи много различия в характера си, сравнен този на своя дядо.

    Ключови думи: средновековните, кодове, Модерната, представа, другостта, Евреите, ритуалното, Убийство, деца