ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 137-139

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Макар и частично оцеляло, голямо е наследството, което ни е останало от нашата стара литература. Запазени са ценни паметници в много отношения - чисто църковнобогослужебни книги, философски трактати, енциклопедически сборници от четива, ези ково-правописни трактати, правни паметници, хроники, жития, повести, дамаскини и др. Тези паметници са неоценим извор за историята на нашия език, на българската литература, на българската обществена, правна и философска мисъл, на българското изкуство през вековете. И въпреки това тяхно голямо и многостранно значение, у нас малко се работи по издаването и проучването на тези паметници, особено по изда ването им. Голяма част от досегашните издания на български средновековни ръкописи са дело на чуждестранни учени, предимно руски.
    Ключови думи: Издания, старобългарски, книжовни, паметници
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 62-77

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Както често става в историята на новата ни култура, ние сме в едно парадоксално положение: обявяваме се за наследници на класическата българска култура от средновековието, център на славянската култура въобще за опре делени исторически периоди, но не я познаваме добре. Просто се гордеем с азбуката и старата книжнина, използуваме крилати фрази, за да докажем, че в историята на човешката култура не съществуваме от вчера, и в нашите жили има нещо от синята кръв на древни културни династии. Но какво знаем за старобългарската книжнина, в училище сме учили за презвитер Козма, който „изнасял някаква беседа срещу богомилите (бил реакционер и мракобес, защото богомилите са прогресивни), и за Черноризец Храбър (писал за чертите и за буквите нещо). За него учените спорят дали това не е цар Симеон (това донякъде влияеше на въображението ни - велик цар, блестящ като Соломон, владетел на народи, а надява черна власеница и пише в тъмни килии някакви писмена!). Но общо взето, в училище едва ли има по-скучен предмет. В университета научаваме спреженията на глаголите, дори се опитваме да сричаме буквите от някакво евангелие (тия ужасни букви!). Кажи-речи това е цялата ни образованост върху старобългарската литература. Ние дотолкова не се интересуваме от нея, че дори от правописа и ортографията сме изхвърлили всичко, което ни напомня за старобългарския език. Искаме да кажем, какво ни интересуват разни носовк и и ерове, няма такова нещо в нашия съвременен език, да ги оставим на поповете и филолозите; нашата култура е народна, демократична, всеки трябва да има лесен достъп до нея, проява на консерватизъм би било да се отнасяме гриж ливо към един мъртъв език и непонятни букви, па макар в тоя език и тия букви да се оглежда нашата собствена история!
    Ключови думи: Бележки, върху, антологията, старобългарски, страници
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 191-194

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Монографиите за писатели от българското Средновековие не са често явление в нашата литературна историография. На практика след 9. ІХ. 1944 г. монографии са писани само за Кирил и Методий (от Ем. Георгиев), за Черноризец Храбър и Константин Костенечки (от К. Куев) и за Вла дислав Граматик и Димитър Кантакузин (от Г. Данчев). Все още няма цялостни, все- обхващащи изследвания за делото, жизне ния път и значението на твърде много ста- робългарски писатели, както от IX-X, така и от XIV в. Ето защо, дори само като при- съствие, книгата на Н. Дончева-Панайотова е факт със значение за българската литера- турна история. А задълбоченият прочит на труда „Киприан. Старобългарски и староруски книжовник" довежда до преценката, че тази книга е полезно, важно произведение и за историците на староруската литература. От няколко години Н. Дончева-Панайо това изнася редица сведения за неизвестни творби на Киприан, уточнява факти от био- графията му, анализира същността на него- вото църковно-политическо и литературно дело. Така че разглежданият труд е явно плод на дългогодишни интереси и сериозни научни търсения. От друга страна, много- бройните изследвания за митрополит Кип- риан, осъществени от руски, съветски и бъл тарски учени,2 са били вероятно допълните 1 Вж. Н. Дончева-Панайотова. Образът на Киприан в похвалното слово за него от Григорий Цамблак. - В: Търновска книжовна школа. С., 1974; Неизвестно „Похвално слово за митрополит Петър" от Кип- риан. - Литературна мисъл, 1975, кн. 1; Кип- риановото „Похвално слово за Петър в българската и руската панегирична тради- ция. - Език и литература, 1977, кн. 2; Неиз- вестно „Похвално слово за митрополит Пе- тър от Киприан Цамблак. Изследване и Кн. текст. -Старобългарска литература. 1977, 2; По въпроса за родството между мит рополит Киприан и Григорий Цамблак. - Старобългарска литература, 1978, кн. 3. 2. Вж. например Архим. Леонид. Кип риан до восшествия на московскою митролен подтик за систематизирането на науч ните знания за Киприан в един цялостен монографичен труд. Труд, чиято стойност, струва ми се, трябва да се разглежда в два плана: 1. Като научно произведение, което обобщава постигнатото в науката по отоно- шение на митрополит Киприан и с личния принос на авторката разширява кръга от знания и възгледи за този писател. 2. Като книга, която дава възможност на широк кръг читатели да се запознаят с делото на един българин, чийто живот е източник за патриотична гордост - след излизането на книгата на Н. Дончева-Панайотова доста хора ще разберат реалната стойност на думите българско културно влияние в сред новековна Русия". И тъй като все пак тру дът е ориентиран към научните среди, тук той ще бъде разгледан от позициите на първия от двата оценъчни плана.

    Ключови думи: Киприян, старобългарски, староруски, книжовник, Невена, Дончева, Панайотова
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 101-109

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1999 Книжка 1 Гръцката повест за Езоп и нейният старобългарски вариант
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: гръцката, повест, Езоп, нейният, старобългарски, вариант
Subscribe to старобългарски