стихотворението

Септемврийската поезия е една от вълнуващите теми на нашата литера турна критика. Пристъпвайки към нея, критикът по правило изгубва спокой ствието си, статията му се превръща във вдъхновено есе. Сякаш самият литера турен материал се съпротивлява на каквото и да е подвеждане под теоретични схеми, на интерпретиране с общите литературоведски термини. Хипнотичното въздействие на тази поезия се определя както от гражданския и патос - трудно може да се намери в нашата литературна история при мер за по-мъжествено, всеотдайно служене на народа чрез поезията, — така и от своеобразната и поетика, предизвикателно прекрачила на времето сим волистичната норма и запазваща и до днес своя експресивен ореол. задъл Проблемите на септемврийската поетика заслужават всестранно, бочено проучване - с преодоляване „съпротивата“ на поетичния текст. Би било интересно да се изследва например моделирането чрез тази поетика на черти от общественото съзнание, на съдбовния исторически момент, по-кон кретно - да се изследва връзката, макар и сложно опосредствувана, между абсурдността на „белите" септемврийски нощи и вътрешно немотивираните, оксюморонни съчетания на равнището на микрообраза („моя сватба и весела смърт“ — Н. Фурнаджиев, „Сватба“); между застигането и сблъскването на противоположни, несъвместими състояния - бунтовното опиянение на въста налия народ и призрачния ужас от погромите - и особеностите на равнището на жанра - неслучайното предпочитание от страна на септемврийските поети на баладата - Удавници“ и „Каин" на А. Разцветников, „Никодим" на К. Кюлявков, „Среднощна коситба“ и „Балада за три сестри“ на Николай Хрел ков, „Сватба“ и „Конници" на Н. Фурнаджиев. Предмет на нашето изследване ще бъде последната от изброените балади. Изборът ни не е произволен. „Конници“ е от онези творби, чието въздействие прескача границите на своето време; и сега, половин век след написването на стихотворението, читатели.

Предлаганият анализ се основава на неизвестен досега спомен, чийто автор -- Христо Чолчев (1887-1978) - е познат главно на специалистите и на онези, които помнят и са следили издавания от него „Вестник на жената". С разнообразното си, интересно и новаторско по дух съдържание този седмичник играе важна роля в нашия културен и обществен живот между двете световни войни. От една страна, той става Катализатор за разкрепостяването и издигането на съзнанието у българката, а, ст друга, се превръща в литературна трибуна на най-видните ни творци, в откривател на нови таланти, в проводник на демократични идеи и тенденции. Всичко това, разбира се, е резултат от разнопосочната, високоерудирана, оперативна и едновременно смела дейност на редактор-издателя. Въпреки че тук ние ще се интересуваме от съдбата на Хр. Чолчев преди 1921 г., т. е. преди започването на „Вестник на жената", смятам, че горните встъпителни ду ми бяха необходими, тъй като доокръглят представата ни за заслужилия, но позаб равен издател и журналист, автор на въпросния спомен. Син на занаятчия, получил едва петокласно образование, Христо Чолчев от петнадесетгодишен живее „на своя нога" (изразът е негов). Започнал трудовата си биография като печатар, той работи последователно във Варна и Пловдив. Приблизително през 1906 г. идва в София, къ дето постъпва като словослагател в печатницата на редактирания от Йосиф Хербст „Време". Поради опасност да развие туберкулоза се отказва от печатарството (зи мата на 1907 г.) и спечелва репортерско място във в. „Вечерна поща". Така, дадено най-едър щрих, Хр. Чолчев започва кариерата си на журналист, на която ще пос вети повече от половин век. B. B Спомените, предмет на настоящата публикация, се отнасят към дейността на Хр. Чолчев като уредник на сп. „Съвременна илюстрация "2, където той постъпва през 1914 год. Изданието е популярно и така, както само формулира задачата си: да илюстрира всички събития от обществен, научен, литературен или от друг харак тер, съставляващи интерес", би служило по-скоро за задоволяване вкуса на средния буржоа, отколкото за по-сериозни цели. Но освен илюстрациите и любопитните све дения за събития и лица списанието помества и обширен литературен материал, при чийто непрецизен подбор се допуска съжителството на безспорни творби с ниско художествени, та дори и графомански съчинения.